Колко му трябва на човек, за да се влюби? Всъщност много малко... най-вероятно, предполагам, може би...
За мен се оказа достатъчен един нежен женски/детски проплакващ глас, "Ерик Клептън"-оподобна китара и една зелено-червена рокля... Ако сега говорех за "обекта на моите желания", щях да предизвикам страшна семейна забава... но не! Не съм се влюбила в мъж, който говори като Педя човек-лакът брада и носи рокли. Става въпрос за едно от многото ми музикални влюбвания. Изброените неща всъщност са част от акцентите във видеото на песента "Down On My Knees" на Ayo.. (да, две точки. Едната си върви с буквичката "о”)
Ayo. е прякорът на Джой Оласунмибо Огунмакин. Но Ayo. и Джой (Joy) всъщност са две думи с еднакво значение, но на различни езици – йоруба* и английски. Ние пък можем да й казваме Радост.
Нашата "Радост” изживява меко казано нерадостно детство, след това една радостна любов, от която се ражда най-радостният й спомен и най-милото й същество. След всичко това "Радост" записва албум, в който събира цялата си мъка и го кръщава... "Радостен" (Joyful).
Историята на Ayo. с (предимно) прости изречения: Майка й е ромка от Румъния, баща й – нигериец. Ражда се в Кьолн, Германия. Когато е на 5 години, майка й се пристрастява към хероина. Родителите й се развеждат. Започва да "гастролира" из домове за приемна грижа. Един ден баща й я отвлича от един от домовете.
Храбрият родител работи като DJ, за да изхранва семейството си и да си докарва пари за чиракуването като механик. От неговата колекция с албуми на Pink Floyd, Боб Марли и много други Ayo. се запалва по музиката. Опознава я. Харесва я. Заобичва я, като спасение.
Започва да се записва как пее заедно с любимците си. Един ден баща й намира записите. Тя на 16: "Той не можа да повярва, че гласът на касетите съм аз. Затова трябваше да пея. Бях прекалено засрамена, затова го накарах да излезе на двора, докато аз и един приятел пеехме в кухнята." След изпълнението бащата на Ayo. й заявява: "Ако не ти се учи, не си длъжна. Давай с музиката си." Завежда я в звукозаписно студио, за да запише демо и така слага старт на кариерата й.
Но нещата не се развиват много бързо. "В късното ми тийнейджърство искаха да ме направят чернокожата Бритни Спиърс от Кьолн", спомня си Ayo.. Кофти! За щастие и Ayo. счита този вариант за "кофти" и не се подлъгва по идеята за ранна слава. Държи на своята музика и твърдо отказва да прави компромиси с нея, което доста забавя пробива й.
Но има какво друго да внесе радост в живота й. Вече е на 24 години и тъкмо се е омъжила за германския реге изпълнител Patrice (който също заслужава да влезе в "Музика за четене" някой ден). Бременна е, а популярността й на добър лайв изпълнител се разраства. Ayo. има договор с компанията Polydor, но така и не може да издаде албум.
"Изведнъж започна да не ми пука. Изведнъж започнах да мисля, че нямам нужда да издавам албум. Песните вече ги има и винаги ще бъдат мои, и се чувствам добре, като ги изпълнявам по баровете. Бях толкова щастлива, че ще стана майка, че изведнъж просто се отказах от всичко", спомня си Ayo..
Тя е толкова категорична в решението си, че пише писмо до шефа на звукозаписната компания, с което се опитва да се измъкне от договора си. Но се случва точно обратното. Шефът на Polydor я уверява, че лично ще следи нейното развитие и й дава свободата сама да избере кой да продуцира албума й. Тя избира Джей Нюленд, продуцирал Come Away With Me на Нора Джоунс (майстор!).
Ражда се Нил. Два месеца след това, само след петдневна "творческа бременност", се ражда "Joyful" (това е през 2006). "Радостният" албум може би първоначално не оставя много ведро впечатление, но между тъжните случки и сърдечни катаклизми, които присъстват в текстовете на Ayo., винаги успява да се промъкне и надеждата: да, може да сте на колене и да се чувствате като последния човек на планетата. Да, може да искате да наплюете света или да чувствате, че историята на живота ви би трогнала и змей, но все пак "Help Is Coming” (англ. - идва помощ).
Музиката най-често е определяна като реге фолк, но често се промъкват r’n’b и блус.
След успеха на "Joyful" следва турне в Германия и САЩ през 2007, като в американската част на концертната обиколка Ayo. излиза на една сцена с Babyface.
През 2008 г. излиза и вторият албум на Ayo. – "Gravity At Last". За разлика от суровата автентичност на Joyful, който е записан в лайв условия (само за 5 дни, както вече стана ясно), "Gravity At Last" е "по-музикантски”, някои казват "по-оркестриран" албум. Китарата и гласът на Ayo. си остават в основата на парчетата, но се появяват повече инструменти, по-широк спектър от музикални влияния – африкански ритми (I Am Not Afraid), тежък блус (Maybe), госпъл (Thank You).
Музиката й може и да мутирала, но темите не са се променили много, като в основата си остава любовта... която още чакаме да спаси света.
В света на Ayo. очевидно спасението в някаква форма вече се е случило. Нараненото малко момиче, което лъже наред, за да не докара неприятности на хероинозависимата си майка, няма как да бъде заличено или забравено. Размазаните наркомани в хола винаги ще присъстват в албума със спомени на Ayo.. Но тя си има Нил, Patrice и музиката, която продължава да експлоатира като терапия.
*йоруба - името на народ, населяващ Западна и Югозападна Нигерия. Това е и името на езика на този народ.
