Учени предлагат редовно транспортиране на лунен прах до гравитационна точка между Земята и Слънцето, за да се намалят последиците от глобалното затопляне.
Идеи за филтриране на слънчевата радиация, за да се предпази Земята от прегряване, се предлагат от десетилетия. Като възможности са предлагани гигантски космически екрани и изхвърляне на отразяващи бели облаци, посочва „Гардиън“.
Заради неуспехите да се намалят емисиите на парникови газове, които затоплят планетата, някои от причудливите геоинженерни схеми вече заемат централно място в политиката за климата, инвестициите и научните изследвания.
Блокирането на един до два процента от слънчевите лъчи е достатъчно, за да се понижи температурата на повърхността на Земята с един или два градуса по Целзий - приблизително с толкова, с колкото се е затоплила тя през последния век.
Ново проучване в рецензираното списание PLOS Climate разглежда възможността за използване на лунния прах като слънчев щит.
Компютърните симулации показват, че поставянето на лунния прах в гравитационно удобно място между Земята и Слънцето "блокира много слънчева светлина с малко количество маса", коментира водещият автор Бен Бромли, професор по физика в Университета на Юта.
Учените са тествали и няколко сценария, включващи различни свойства и количества частици на различни орбити, търсейки този, който ще хвърли най-много сянка.
Най-добре се e представил лунният прах. Според тях необходимите количества биха били еквивалентни на голяма минна операция на Земята.
Авторите подчертават, че проучването им е предназначено за изчисляване на потенциалното въздействие, а не на логистичната осъществимост.
"Ние не сме експерти по климатични промени или ракетни науки", казва съавторът Бенджамин Бромли, професор в Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън".
Експертите, които не са участвали в изследването, похвалиха методологията му, но се усъмниха дали тя действително ще проработи.
"Поставянето на лунен прах в гравитационната средна точка между Земята и Слънцето, наистина може да отразява топлината", посочва професорът от Единбургския университет Стюарт Хазелдин.
Според Джоана Хай - почетен професор по атмосфера в Имперския колеж в Лондон, обаче изследването е отвличане на вниманието.
„Основният проблем е внушението, че прилагането на такива схеми ще реши климатичната криза, докато то само дава извинение на замърсителите", коментира Хай.
