Над 200 хил. души (а според протестиращи дори повече – близо 300 хил.) се събраха на Площада на победата в Букурещ в неделната вечер, за да поискат оставката на правителството.
Това са най-многобройните демонстрации в северната ни съседка от 1989 г. насам, а неделната беше особено впечатляваща заради светещите екрани на телефоните, които хората в множеството бяха вдигнали над главите си.
Протестите избухнаха, след като кабинетът прие спорен декрет, според който някои корупционни претъпения – тези с имущества под 200 хил. леи (ок. 45 хил. евро), нямаше да се наказват от закона.
Мярката беше аргументирана с желанието да се освободи място в препълнените румънски затвори.
Дори и след избухването на протестите, румънският премиер Сорин Гриндяну първоначално каза, че няма да отстъпи.
В събота обаче той в крайна сметка заяви, че ще оттегли документа, както беше поискал президентът Клаус Йоханис, за да не „разделя Румъния“.
Кабинетът също така разсекрети и стенограмите от правителственото заседание на 2 февруари, когато въпросният декрет беше одобрен.
Ходът на румънското правителство, освен че доведе до много силна вътрешна реакция, имаше и голям международен отзвук.
Европейската комисия заплаши Букурещ със спиране на фондове, а девет западни държави, сред които Германия и САЩ, заявиха, че това може да застраши и връзките на Румъния с НАТО.
