27-годишният сириец Мохамед Далеел, който се самовзриви в Ансбах, е описал в писмо, защо се страхува да бъде върнат в България. Аргументите му са полицейско насилие и липса на медицинска помощ, съобщават германските медии, като отбелязват, че истинността на твърденията не може да бъде доказана.
Писмото е предоставено от неправителствена организация на германски политик от партията на Левите.
27-годишният сириец бил психически травмиран и лабилен и пасва в профила на вербуваните от ИДИЛ, показват новините данни от разследването. В мобилния му телефон е открита комуникация, от която става ясно, че мъжът е получават напътствия и указания за самоубиствения акт.
„Чатът показва, че друго лице, където и да се е намирало по време на тази размяна на телефонни съобщения, е повлияло в значителна степен на действията на нападателя. Чатът е приключил в момента преди атаката”, каза министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман.
Вестник „Билд” разполага с медицинското му досие от терапевтична клиника в Германия. Според него мъжът многократно е заявявал, че ще се самоубие. Един от опитите му да сложи край на живота си е след известие, че трябва да бъде върнат в България.
Месец по-късно в експертизата е записано, че от пациента може да се очаква да извърши самоубийство и то да бъде зрелищно. Мъжът е бил силно травмиран от войната в Сирия, където губи жената си и детето си.
В писмо до неправителствена организация Мохамед твърди, че при залавянето му в България е бил пребит от български полицаи, защото отказал да даде отпечатъци. Два месеца е прекарал в единична килия. Не е получил медицинска помощ, а е имал нужда от такава. От МВР бяха категорични, че твърденията не съответстват на истината.
Има спекулации, че може би връзките му с ИДИЛ започват именно по време на престоя му в България. От Австрия мъжът успява да стигне до Германия. Кога 27-годишният Мохамед се е радикализиран - отговорът този въпрос все още е неизвестен.
При обиска в жилището на Далеел са открити материали, използвани за самоделни бомби. Според експерти това не може да останало незабелязано. Затова критиките са към контрола на местата за настаняване на мигранти, както и отношенията между самите бежанци.
