Как COVID-19 ще се отрази на бизнеса и каква ще е цената на кризата? Българската стопанска камара започна анкета сред компаниите в страната. Ексклузивно ще ви покажем резултатите от отговорите на повече от 600 фирми.
Оказва се, че бизнесът е разделен в оценката на предприетите до момента мерки. Според 35% те са закъснели, а за 24% мерките са твърде рестриктивни.
Бизнесът е песимист. Според 60% от участниците в анкетата пикът на кризата предстои и се очаква задълбочаване на проблемите. В същото време 70 на сто признават, че нямат антикризисен план.
Огромната част от фирмите нямат в договорите си с контрагенти клаузи за форсмажор - т.е. нямат правна защита.
Прогнозата за загубите е до 52% от оборота, а за фирмите, предпочели да отговорят в конкретни суми - средно между 1000 и 2000 лева на ден.
„Възстановяването ще продължи с месеци. Ще има щети за всички, които трябва да се пренастроят“, заяви Иван Велков от БСК в „Тази сутрин“.
Добре е, че българската икономика е диверсифицирана, като има малки и средни предприятия, реагират по-бързо на промените и се пренастройват, смята Велков.
Гъвкаво работно време и дистанционен труд могат да въвеждат работодателите като предпазна мярка за служителите си срещу разпространението на вируса COVID-19. Това са част от препоръките за организиране на работния процес, които Министерството на труда и социалната политика изпрати до всички национално представителни работодателски организации.
За да защитят здравето на персонала си, работодателите могат да превърнат всички свободни помещения в нови работни места и да поставят вътрешни прегради между отделните работни станции. Препоръчва се общите събрания, конференциите, семинарите и обученията да бъдат отложени или да бъдат организирани чрез онлайн платформи. Променливото работно време може да се съчетае с дистанционна работа, като по този начин ще се избегне струпването на работници и няма да се прекъсне ефективният работен процес.
За да се организира надомна работа, шефовете на компании трябва да създадат условия за възлагане и отчитане на положения труд и да осигурят оборудване. Особено внимание те трябва да имат към хората с увреждани. Редовно трябва да се провеждат инструктажи, да се осигурят лични и колективни средства за защита и дезинфекция на помещенията. Служителите с болничен лист за поставяне под карантина не трябва да се допускат до работните им места.
60-70% от бизнесът е в сферата на услугите, а в този сектор по-лесно може да се осъществи дистанционна работа, смята Данаил Кънчев от Българската асоциация за управление на хора в „Тази сутрин“.
Кодексът на труда вече е регламентирал работата от разстояние, отбеляза Кънчев, но припомни, че за това трябват допълнителни ресурси като преносими компютри.
Голям проблем в настоящата ситуация е закъснялата дигитализация на комуникацията с властите, смятат двамата икономисти.
„Липсата на комуникация е голям проблем. Беше издадена заповед на Министерството на здравеопазването без съпътстващи законодателства“, смята Кънчев.
Бизнесът има конкретни мерки и предложения, обяви Иван Велков, който настоява за „интегриран подход“ за възстановяването на икономиката.
