Служебното правителство предложи проект на бюджет за 2023 г. с рекордно висок дефицит – 6%. Предстои проектът да бъде обсъден и гласуван от 49-ия парламент.
Партиите дадоха заявка за намаляване на дефицита до 3%, за да имаме шанс за влизане в еврозоната. Въпросът е на каква цена може да бъде постигнато това и няма ли да влезе в противоречие с обещанията на политиците в предизборната кампания, че няма данъците няма да се вдигат.
Темата коментираха в „Тази сутрин“ икономистите Ваня Григорова, Кузман Илиев и Лъчезар Богданов.
„Ние от КТ „Подкрепа“ ще продължаваме да настояваме за различни неща, като например увеличаване на корпоративния данък на 20%, приемането на данъка върху свръхпечалбата, който беше предложен от служебното правителство и след това се отказаха от него, което е минус 2,4 млрд. лв. Ако искаме да минимизираме дефицита, очевидно трябва да пипнем, където има средства, а не да ограничаваме допълнително доходите на хората“, заяви Ваня Григорова.
Тя уточни, че синдикатите продължават да настояват за минимална заплата от 850 лв. и необлагаем минимум.
„Нисък дефицит само заради влизане в еврозоната е доста подвеждащо. Еврозоната създава такава рамка за бюджетна дисциплина, за да не стигат страните до много тежко финансово положение, тоест това е предпазна мярка. Когато се разхлаби бюджетната дисциплина, се взимат дългове при по-високи лихви, намалява се кредитният рейтинг“, коментира Лъчезар Богданов.
По думите на Кузман Илиев има опасна тенденция за разрушаване на финансова стабилност в държавата. Той даде пример с факта, че вече 50% от пенсиите ще се плащат от данъци, а не от осигуровки.
Явно има роботика, автоматично правене на бюджет, но това е един лаком робот, допълни Илиев.