Преди 100 години на екран излиза един от най-великите филми, създавани някога - "Хлапето" е първият пълнометражен филм на великия Чарли Чаплин. Както казва един от началните надписи: "Филм с усмивка, а може би сълза..." С разрешение от фондация "Чаплин" годишнината беше отбелязана с едва три прожекции на лентата, а озвучаването беше с изпълнение на живо на оригиналната музика на филма, написана от самия Чаплин. Лондонската прожекция беше благотворителна, организирана от най-старата неправителствени организации за борба с детската бедност във Великобритания - КОРАМ. На събитието присъстваха две от внучките на Чаплин - Кармен и Катлийн, с които ни среща кореспондентът ни Васил Христов.
"Уилтън" е една от най-старите концертни зали в света, оцеляла през вековете. В нея, 100 години след създаването му, отново беше прожектиран шедьовърът на Чаплин – "Хлапето". И то така, както през 1921 г. - с пиано и изпълнение на живо.
Идеята за сценария на "Хлапето" е в тон с преживяна лична драма - през 1919 г. Чаплин губи току-що родения си син от несполучлив брак с актрисата Милдред Харис. Великият актьор, режисьор и сценарист пише историята. Започва снимки и въпреки финансовите трудности, успява да завърши "Хлапето", който се превръща в най-гледания му филм.
100 години по-късно семейството му продължава да защитава и подкрепя каузи на британската фондация КОРАМ за борба с бедността при децата.
"Беше много вдъхновяващо да го гледам с моите деца и връзката на прожекцията с благотворителността е много близка до филма, защото когато Чарли е бил дете, той е имал подобни преживявания като тези от историята с приют за бедни и той знае от първо лице колко ужасни места са те", казва Кармен Чаплин.
Чаплин е роден през 1889 г. в Лондон. Баща му е алкохолик, майка му - шизофреничка. На 7 години е в приют и минава през всички трудности на живота на бедняк. "Хлапето" е завършен снимачно през февруари 1921 г. По това време съпругата на Чаплин - Милдред Харис, подава молба за развод и нейните претенции могат да го лишат от филма. Чаплин напуска Калифорния и монтира тайно в хотел в Солт Лейк Сити и в студио в Ню Йорк. Следват и други финансови проблеми с разпространителите, но филмът излиза на екран и остава в историята като "любимият, най-искреният и най-гледаният филм на Чаплин".
"Едно от най-важните неща за нашето здраве е да живеем в общност, да бъдем с други хора и да усещаме тяхната любов. Когато това липсва, това не е много добре. Всяка ситуация на тъга или несигурност води до усещането на стрес и отдалечаване", казва Кармен Чаплин.
Семейството на Чаплин е огромно и фамилията му е една от най-познатите в света. Предимство или бреме е да си наследник на всепризнат гений?
"Аз смятам че и двете са важни, особено когато си избрал артистична кариера, хората имат прекалено големи очаквания към теб, но от друга страна отваря и много врати", казва Катлийн Чаплин.
"Хлапето" разказва една вечна история, улавя личен опит и е едно от първите кинематографични представяния на детската бедност и историята на социалните грижи. Личният момент е застъпен и в работата на внучката му Кармен.
"В момента работя върху документален филм за Чарли и неговото наследство. В него изследваме кога се е родил и какво е било в онези дни и как това се е отразило върху живота му. И се надявам, че съм подходила с чувство за хумор в него. Сега режисирам и игрален филм за това, който ми е трудно да опиша. Със сигурност има хумор в него, въпреки, че не е комедия. Но аз намирам за трудно да гледам филми, които са просто драма, особено в наши дни", казва Кармен Чаплин.
Безспорно е, че талантът на Чаплин носи някаква магия, но освен личното преживяване, със сигурност има и семейна тайна за този успех.
"Неговите послания са много лични, защото той е разделен от собствената си майка и той знае от собствен опит какво е бедност. Неговото послание е за любов и чрез филма той показва пътя на децата без майчина любов. Това как да посрещат трудностите, когато си отделен от майка си. И всъщност основното послание е семействата да останат заедно", допълва Кармен Чаплин.
"Аз смятам, че това е така, защото смесва хумора и трагедията, а всички сме свързани по един или друг начин с това. И е прекрасно, че можем да откриваме веселото и усмивката дори и в драмата", казва Катлийн Чаплин.
Дребният скитник с големи чепици, торбести панталони, тясно сако, папийонка, бастунче, бомбе и мустачки ще продължи мълчаливо да минава през сърцата на милиони зрители, дори и понякога да предизвика сълза, но винаги да ни напомня, че усмивката е всичко.
Вижте повече във видеото горе.
