1700 секции в страната са с високо ниво на риск от контролиран вот. Това коментираха в предаването „Лице в лице“ политологът Марио Русинов от "Антикорупционния фонд" и Никола Тулечки от "Обединение за честни избори".
„Набелязали сме 150 секции, които са най-рискови и ще осигурим постоянно наблюдение. Става дума за гласуване с чужди лични карти, гласуване с придружител без това да е необходимо, гласуване от член на СИК и др. Ако има наблюдател на място, може реагира и да съобщи в полицията и медиите, за да се предотвратят голяма част от тези неща, които се случват в самия изборен ден“, коментира Русинов.
„През април 2021 година, когато се гласуваше с машини и хартиени бюлетини, се наблюдаваше висока активност в рискови секции. При машинния вот наблюдавахме спад в активността в рисковите секции“, добави той.
„Когато има външни наблюдатели в секциите, полицията е по-активна. Списъците с рискови секции са изпратени в МВР и виждаме, че на някои места има акции“, каза още политологът.
„Избори или окопна война“
„Рисковите секции са тези, в които има внезапни промени в активността или промени политическите предпочитания – на едни избори цяла секция гласува за една партия, а на следващите – за друга. Това са феномени, които трудно могат да се обяснят с нормално електорално поведение“, посочи Никола Тулечки от Обединение за честни избори.
„Има една особеност в изборния процес – партиите нямат капацитет да покрият всички секции в страната. Наблюдават се договорки между партиите. Ако членовете на СИК са колеги, които работят заедно в община, която е на дадена партия – доста лесно е да се разбере за кого ще добавят няколко гласа“, допълни той.
„Хората просто трябва да отидат и да гласуват – това е най-важното“, подчерта Никола Тулечки.