EXIT 2012 вече е в историята! Четири дни (почти не) яли, (всичко) пили и (много) се веселили... и вече съм в София с усещането едновременно, че ми се е случило нещо прекрасно и че въобще не ми се е случило. Споделям го, ако ви е интересно и за да го запомня, въпреки че едва ли ще го забравя - цялото приключение и всяка негова буква поотделно...
Ето това е фестивалната АЗ(бука):
Антония – Горчиво! Чакаме снимки...
Борал – От цялата нова фестивална компания той е човекът, който видя най-много концерти! Свири в Paperwings - чуйте, преценете и разпространете...
Венци – (The) Ventsi Is Not Enough! Единствената ми розова дреха му отива повече отколкото на мен. Подарих му я.
Гънс and Roses – гледах 3-часовия им концерт два пъти в рамките на една седмица! Найс, а?
Диана – Никой не знае, но тя има тайна усмивка и я пази само за мен =) (За вас пък е нейната гледна точна за EXIT... с любов>>>)
Емо – Горчиво! Дай зор на Тони за снимките!
Жега – не може да стъпи на над 40-те градуса в България, но бяха потни дни, които, ако може да се вярва на Не!Новините, са ни направили по-секси, защото другият вариант е да сме мъртви... а не сме!
Загуба – непростимото пропускане на концерта на Plan B!
Иван – запознахме се в автобуса на отиване. Свири в LaText – чуйте, преценете и разпространете...
Йордан – Големият брат на Венци. Изтипоса се на Guns N' Roses с тениска на AC/DC. Ако имах втори розов потник, щях да му го подаря... А ти къде работиш?
Краси – запознахме се на отиване! Заедно с Иван ме представиха на общата си приятелка Присила – коктейл с неясно съдържание, от който ще ви просветне...
Лиополд – който бе прекръстен на Тобаяс. Значка за спомен от Нови Сад и Диана, изобразяваща "сина ми".
Мейн стейдж а.к.а. главната сцена – този EXIT ми мина основно там! Като изключим шляенето през третата вечер...М е и Музиката! Gossip!!!
Нови Сад... е прекрасен град!
Организацията – нямахме проблеми и дори имахме помощник – КатеринаТА, за която вече си говорихме
Парите – никога не знам с колко разполагам, защото мозъкът ми агонизира, когато тръгна да обръщам левовете в евро, а еврото в динари... Нямам идея колко излиза EXIT, което може да се окаже проблем след около седмица.
рАкия... на моста преди Петроварадинската крепост. Продава се в епруветки от видимо непълнолетни хубавици. Опитах домашна с боровинки – много вкусна и много люта!
Салата с пиле – Диана живееше на нея. Сервират я с безплатен току-що изпечен хляб.
Токени – фестивалните пари от миналата година си важат и тази. Бяха превърнати в 2 бири. Естествено Jelen – навсякъде само Jelen!
"Утре ще отидем по-рано!" – Да, да...
Фууд ленд – мястото с гиросите и плескавиците в Петроварадинската крепост. Става и за място за почивка, защото има хубава гледка към Дунав, ако припадналите хора не ви смущават.
Хай файв (High Five!) – вървиш си по алеите в крепостта и насреща ти се изпречва група англичани, които вдигат ръце и изревават в лицето ти "High Five?”. Удряш и продължаваш...
Цигарите – върнах се към доброто "старо” време, когато и у нас се пушеше в заведенията. Освен това цигарите им са евтини – по 1 евро!
Часът – един час назад спрямо българското време. Това е онази съставка на реалността, с която не е лошо да се съобразяваш, за да не изпускаш Plan B!
Шофьорите – сърбите шофират като ненормални. Убедих се за пореден път!
Ще се върна догодина! – знаех го още преди да пристигнем в Нови Сад
Ъгълът в "нашето кафене” (с Диана) от миналата година. За съжаление "нашият ресторант” вече не съществува...
Югославия, Сърбия, Войводина, Нови Сад и Европейския съюз – разговор със симпатичен таксиметров шофьор с много татуировки. Молим го да препоръча готина банда от Нови Сад и той изстрелва: "Ritam Nereda”…
Я, си пуснете музика...