Вторият ден на EXIT 2012: Колко ме обичаш?
Аз (ръцете на пергел): Ей толкова плюс до Луната и обратно!

За пореден път се убедих, че Кефът може и да няма цена, но има възраст и тя се казва „детство“. Снощи с Кефът бяхме набори и беше голямото междучасие. Неслучайно хората казват „радваш се като малко дете“ – смееш се без да ти е смешно, подскачаш без координация и си идиот без да ти пука. Кеф!

Сигурно заради новата възраст с Диана успяхме да се загубим за около 30 минути в центъра на Нови Сад и сигурно пак новата възраст е виновна без причина и логичен контекст да крещим „Гол, селянииии!“ през около 30 минути (виж „Кецове“>>).

Кефът от детството мое дойдоха с втория ден на EXIT 2012, който подред ми представи Hercules and Love Affair, New Order, Netsky и MC Dynamite на живо.

Музикалната част за мен (и компанията) започна отново около 22:30ч. На главната сцена вече се вихреха Hercules and Love Affair с двете си фронтдами и дамоподобния си фронтмен. Това е една от бандите хедлайнери на Диана и още след първата песен ми става ясно защо това е така. Като изключим Blind, групата ми беше непозната, но тази грешка вече е поправена. Ако и вие сте като довчерашната аз, не чакайте бандата да попадне в лайнъпа на някой сръбски фестивал, за да чуете музиката им, а си ги пуснете сега. После ще благодарим на Диана заедно. Пак заповядайте...

Следваха New Order – втората група, след Duran Duran, която елегантно се изплю на възрастовите предразсъдъци. Бандата е създадена преди повече от 30 години, от излизането на най-големия им хит „Blue Monday” са минали почти толкова, но сцената, публиката и атмосферата на 13-годишния EXIT Festival им отиваше. Мога да пренебрегна на моменти заглъхващия Бернард Самнър (вокал), защото имаше не-малко хиляди човека в публиката, които му помагаха с пеенето. В крайна сметка се оказа, че снощи и с New Order бяхме набори. Това само доказва, че Кефът, освен че вдетинява, и уеднаквява хората, което може би само в този случай е добро.

Ще ви кажа какво е още по-добро от много еднакво кефещи се хора: много още по-кефещи се хора на Netsky! След кратък престой в чил аут зоната (в обятията на най-удобните възглавници на света!!!) отново бяхме пред главната сцена, откъдето не помръднахме почти 2 часа, като под „не помръднахме“ имам предвид само локацията. За статичност не може да се говори! Опитвам се да класирам най-бесните си drum’n’bass концерти и мисля, че имаме две първи места – Digital Soundboy от EXIT 2011 и Netsky (заедно с MC Dynamite) от EXIT 2012! След две изтрити изречения се отказвам да ви описвам сета на белгиеца. Ще се огранича с „детска радост, шарени бонбонки“, но с уточнението, че не сме били на никакви бонбонки.

След оттеглянето на Netsky зад пулта се настани друг DJ, а MC Dynamite продължи с обещанието, че няма да спре, докато слънцето не изгрее. Решихме, че можем да дочакаме този момент в хотела, но свихме към Food Land-а, където стана ясно, че Гиросите не са това, което бяха миналата година. Събрахме сили, метнахме разочарованието от Гиросите на рамо и към хотела. А там ме очакваха най-сладкия дядо растафарианец и „интервю“ по никое време с роудито на Planet Of Zeus (Гърция), но за тях утре. Трябва да се връщам към „днес“. Дано и днес да ми е „реално и вълшебно“...