Всички карти са на масата и всеки е свободен да избира. Както в "Мама миа" (песента „Mamma mia” на ABBA), но на обратно. Не майката избира между четирима кой е бащата, а бащата избира между четирима коя да е майката... на България. Аз пък си мислех, че до последно кандидатът може да е зад параван и да бъде показан в изборната нощ.
А сега сериозно, Цецка Цачева се включва в президентската надпревара. От словото на Борисов разбрахме, че това е човек, лоялен на партията, за когото ще е лицемерие да каже час след изборната нощ, че не е от ГЕРБ. В прав текст това беше заявено от трибуната при представянето.
И тук е първият риск. Това опростява личността на кандидата. Това са избори за президент, а не за нов партиен лидер, защото все пак управляващата партия не е представителна за всички българи, а както пише в Конституцията президента "символизира единството на нацията", а не на партията. Това би разколебало хората, които не симпатизират на ГЕРБ, но биха гласували за Цецка Цачева, колкото и да са те.
Второ – Народното събрание на България е институция с изключително нисък рейтинг, а председателството именно на този орган е основния позитив на кандидата на ГЕРБ. Това е двуяко, защото този тип позитиви се превръщат в лесни негативи. Особено след парламентарните игри, на които се нагледахме в последните години.
В този смисъл премиерът очерта профила на един близък до ГЕРБ кандидат, който няма да се дистанцира от партията си. Така че ни чака интересна кампания.
„Мама миа” в София, „Мама миа” и в Ню Йорк.
Дами и господа на 19 октомври ракети поразиха хуманитарен конвой в Сирия. Русия и САЩ се обвиняват взаимно за кървавата и нечовешка атака, която уби на място 18 души. Отношенията между двете страни рязко се влошиха в последните десет дни. Битката за нов генерален секретар в момента се води и през тази призма, но надали някой в София си дава сметка за това.
Ако Москва седи твърдо зад Ирина Бокова, при влошените отношения със САЩ, Кристалина Георгиева ще бъде блокирана от Русия, а Бокова от Съединените щати. По тази логика и двете българки могат да се изпарят от надпреварата още в края на другата седмица, защото ще са далеч от образа на компромисен кандидат, какъвто винаги е генералният секретар на ООН. Това би оказало влияние върху хода на кандидатпрезидентската кампания у нас. Ако Георгиева успее, влиянието ще е положително, но ако не успее, ще се появят много неудобни въпроси към кабинета в София, от който вече нищо не зависи.
Така че ако не друго ни очакват интересни няколко седмици, през които често ще се сещаме за песента „Мама миа”!