В средата на годината правителството прие план за въвеждането на еврото у нас, като се предвижда това да стане от 1 януари 2024 година.
Сценарият е новата валута да се въведе без преходен период – от датата на приемане еврото да стане официална разплащателна единица, но в първите шест месеца ще продължи използването и на националните банкноти и монети.
Това на практика означава, че ще има шест месеца, в които ние ще плащаме в лева, но ще ни връщат ресто в евро. Ще бъде създадена и специална група за защита на потребителите, която да наблюдава преизчисляването на цените, за да се преодолее търговската практика за закръгляне нагоре.
Решихме да попитаме клиенти и търговци от Женския пазар в София какво е тяхното мнение за въвеждането на еврото и какви според тях ще са ефектите. Отговорите им обхванаха целия спектър.
Като ползи се виждат отпадането на нуждата от превалутиране и присъединяването към „по-голяма общност“.
„Много по-добре е да сме в еврото. Човек и да не е голям специалист разбира, че сме в една голяма общност. Като сме заедно сме по-силни. В началото сигурно ще има закръгляне нагоре. С течение на времето всичко ще си влезе в рамките на разумното“, казва един от търговците.
Притесненията са, че цените ще се увеличат, а покупателната способност на потребителите – не.
„Всичко се вдига. Преди една метла продавах за 4 лева. Сега – за 8 лева. Като се въведе еврото – още по-скъпо ще стане“.
Приспособяването към смяната и „животът продължава“ са отговорите в третата категория.
„Доколкото съм чувала, в други държави много е поскъпнал животът, но не знам дали ще е така и тук. И да се притеснявам – какво правя - нищо“.
Опитът в другите държави от еврозоната
Еврото се въвежда през 1999 година. Проучване на Центъра за европейски политики показва, че в Германия и Холандия еврото е имало положително въздействие от самото му въвеждане до 2017 година. В Гърция тенденцията е положителна до 2010 година, но след „спукването на балона“ на дълга страната започва да губи.
Испания търпи негатив в първите 10 години, но от 2011 година нататък брутният вътрешен продукт на глава от населението се увеличава.
Литва е последната държава, присъединила се към еврозоната през 2015 година. В доклада си, пет години след въвеждането на еврото, Централната банка на Литва посочва, че членството е довело до падането на лихвите и увеличение на брутния вътрешен продукт на глава от населението на годишна база.
Отчитат действително увеличение на цените и инфлацията, но го обясняват повече с ръста на икономиката.
През 2015 година средните годишни доходи на човек са 14200 долара. През 2020 година брутният вътрешен продукт е 20200 долара.
В България през 2015 година средният годишен доход достига 7000 долара, а през 2020 година - 10 хил. долара, по данни на Световната банка.