В международния ден на грамотността - стряскащи данни за нагласите на българите към четенето. 38% от българите не са прочели нито една книга през последната година.
12% пък казват, че няма смисъл от четене.
Това показва национално представително проучване, проведено от "Алфа Рисърч" и асоциация "Българска книга". Всеки пети българин или няма книги вкъщи, или има до 10 книги.
Целият съзнателен живот на Павлинка Русева е преминал сред книгите. 35 години работи в библиотеката. По време на пандемията забелязала интересен феномен - много читатели над 60 г. се върнали към книгите, но по-младите и сега са все по-голяма рядкост.
"Те повече четат от телефоните дори ако се разходите сега из града по алеята, ще видите, те седят един до друг и си гледат в телефоните, не знам какво гледат, съмнявам се, че там четат книга", заяви тя.
Всъщност за почти една трета от българите значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания. 12% дори са на мнение, че няма смисъл да се чете.
"Липса на време, конкуренция на дигитални устройства, предпочитания за четене на по-кратки текстове - стресът дори може да бъде фактор", заяви председателят на Асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева.
Тревожните данни са от години, но сякаш сме затворили очите си за тях, смята писателят Алек Попов.
"Книгата е първата 3D реалност, която е измислена от човека. Когато има навика и умението да чете, попада в свят, който е много по-богат и по-интересен отколкото това, което техниката предлага. Нищо не може да замени това усещане, че си разбран от друг човек", смята той.
Предпочитана е художествена литература, а през последните години се удвоява интересът към съвременните български автори.
„Книгата е като древен мъдрец, облечен в думи. Ако не може да си я купите, просто си я вземете от библиотеката“, съветва Павлинка Русева.
