Днес се навършват 50 години от окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. По този начин е сложен край на опитите за реформи, останали в историята като Пражката пролет.
През 1968 г. ген. Цветан Тотомиров командва взвод от поделението в Елхово. Когато войската ни потегля от България е съобщено, че отиват на учение в бившия Съветски съюз – версия, която по-късно не издържа дори пред самите войници.
„Никой официално не е казвал, че ще участваме в Чехословакия. Но за сметка на това контрольорите, руските, ни питаха „За Чехия ли пътувате” и ние се съмнявахме”, спомня си той.
В нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. 200 хил. войници и 2000 танка от Съветския съюз, България, Унгария и Полша нахлуват в страната и за днес я окупират. Формално – заради искане на „чехословашки държавни и партийни лидери за незабавна подкрепа с въоръжени сили”.
„Аз с моя взвод заехме ретранслатора на радио „Банска Бистрица”, който беше на отдалечение 7-8 км от града и там две седмици охранявахме”, разказва Тотомиров.
Половин век по-късно казва, че от дистанцията на времето нещата изглеждат различни, но той не е направил нещо, от което се срамува.
България е първата страна, която изразява готовност да участва в потушаването на Пражката пролет и последната, която се извинява за това участие, припомня журналистът Еми Барух.
„Една голяма нация, както и един голям човек, си личат по способността да правят равносметка и да искат прошка. И националната гордост зависи от това – ти дали умееш да гледаш миналото си почтено. И това е по-важното, отколкото с национална носия да тропаш хора по мегдани”, категорична е Барух.
Днес в Бургас се представя изложба на 34 черно-бели фотографии от събитията през пролетта на 1968 г., подбрани от Дана Киндрова, която е жив свидетел на събитията.
