Неговите снимки са на страниците на най-популярните световни издания. Той е снимал предизборните кампании на Доналд Тръмп, Джо Байдън и Хилъри Клинтън. Какво се е променило в политическите кампании? Какво остава непроменено за един журналист между кампаниите и хората?
Скот Брауър разказва за емоциите си близо до най-популярните световни политици, а през следващата седмица в София може да бъде видяна и изложба със снимки от един от последните му проекти.
Брауър е американски фотожурналист. Занимава се с документална фотография повече от 20 години. Неговите снимки са публикувани от вестници и списания като New York Times, Stern, the Wall Street Journal, Time и Le Mond.
Многократно негови снимки са отличени в престижни световни класации. Един от кадрите му е сред 100-те най-добри снимки на списание "Тайм" за 2020 г. Същата година е и в класацията на изданието за най-добри фотожурналисти. Отразява икономически, социални теми и политика. Вълнува се от живота на обикновения американец.
"Не можах да измисля нищо по-добро за себе си, с което да се занимавам. Наследих фотоапарата на дядо ми, когато бях в гимназията. Съветът, който получих аз, когато започвах своята кариера е, че фотографията е маратон, а не спринт", обяснява Скот Брауър.
От 2015 г. насам голяма част от работа му е свързана с политическите кампании на кандидатите за президент на САЩ.
"Никога не съм снимал кандидатите, като част от екипа им. Винаги съм бил в ролята си на независим журналист. Не се продавам. Старая се да остана некупен. Работата ми е да документирам процеса и тях самите по възможно най-обективния начин. Бях силно разгневен за начина, по който политиците са представяни в медиите. Реших, че имам какво да кажа и ето, че и изданията сами започнаха да реагират и да искат моите снимки", посочи фотожурналистът.
И ако президентските избори през 2016 г. са "най-лошото парти, на което е присъствал". За тези от 2020 година споделя, че усещането му е дори по-лошо.
"Това, което наистина ме изненадва е колко сходни са всъщност кампаниите им. Погледнато от всички страни. Дори и на по-малките кандидати – неизвестни извън пределите на САЩ. Те винаги носят националния флаг, около тях винаги има охрана. Винаги са налице атрибутите, които олицетворяват американския патриотизъм. Музиката е една и съща. Повтарят се шегите им. Понякога тези кандидати имат съвсем еднакви речи. Бил съм на 12 събития на един и същи кандидат и съм чул една и съща шега, една и съща музика, всеки път. Като фотограф аз съм този, който ги вижда отново и отново, на това събитие и на следващото… обикновеният човек ги вижда само веднъж, на едно място. И явно това работи".
"Лудост е как този процес се повтаря на всеки 2 или 4, или 8 години, за някои кандидати дори не спира. Всичко това пред очите на света. Когато започнах да снимам тези кампании бях много ядосан от начина, по който политиците са представяни в различни списания или вестници. Тези кандидати, особено големите като Байдън, Тръмп, Хилари Клинтън - те имат огромни екипи, които пристигат преди всички. Подготвят целия снимачен сет, слагат най-добрата светлина. Всичко е перфектно. Изтикват фотографите в определена точка - там, където е най-добрият ъгъл за конкретния кандидат. Аз не съм в този бизнес, за да снимам за прессъобщения и да градя добрия имидж на кандидатите. Снимам, за да показвам истината. Това, което се случва зад кулисите. Да покажа кандидатите, за които ще гласуваме такива, каквито са", добави той.
Скот казва, че политическите кампании започват поне 15 месеца преди изборите. Имат няколко етапа. Има голяма разлика в това как са се провеждали преди и какви са в наши дни.
"Аз снимам кампании през последните 15 години. Много пъти съм си говорил със фотографите на 80-те. Те следвали кандидатите и в барове, и на боулинг, в една много нормална среда. Сега особено по-големите кандидати няма да ги видите на кафене, ресторант или обикновен магазин. Кампанията вече не се състои в това да се срещнеш с местния гласоподавател, а се правят грандиозни събития като за пред телевизия. Мисля, че губят от това. Губи се връзката с обикновения човек. Без значение каква е горещата тема от седмицата, която се върти по националната телевизия - именно това е, за което те говорят. Може би една от причините, че местните вестници вече почти не съществуват. Хората гледат националната телевизия, а по-младите следят социалните мрежи. Там трябва да направиш нещо, което да стане вайръл, да използваш нещо противоречиво, за което всички хора говорят и се вълнуват".
Въпреки че средствата и каналите се променят, според Скот нищо не би могло да отслаби силата на истинската фотография.
"Фотографията е нещо съвсем различно от всичко останало в журналистиката. Ти лично трябва да си на място, да свидетелстваш със своите собствени очи - няма заместител. И в това има една феноменална за мен искреност, защото истината можеш да я откриеш само, ако си ти лично там, на място", подчертава фотожурналистът.
Скот е в България е за втори път. Тази седмица (29.04.2023 г.) в София ще представи изложба със снимки от един от последните си авторски проекти.
Представя работата си около североизточната граница на Естония с Русия, което в миналото е било руска територия.
"Много интересно място е. Мисля, че това е най-руският град в Европа, ако мога така да се изразя. Винаги съм се интересувал от Украйна и чувствах, че искам да снимам нещо свързано с войната, но снимките свързани с насилие и война – не са моето нещо. Нямам никакъв опит в това. Освен това имам дете вкъщи, което ме чака и не ми се умира за една снимка. Затова реших да се фокусирам върху икономическите проблеми и ежедневния живот на хората. Точно в това гранично градче, можеш да погледнеш през реката и да видиш Русия. Можеш да видиш един постоянен огромен трафик в двете посоки и да видиш отражението на войната по друг начин", допълни Скот Брауър.
Най-хубавата снимка е тази, която провокира най-силни емоции, казва американският фотограф. Затова снимката на новородената му дъщеря е най-значимата за него.
"Вярвам, че истински добрата снимка може да спре дъха ти – така, както никое друго визуално изкуство. Тайната е в мигновението - в тази част от секундата, която разказва цяла една история. И то по начин, по който да усетиш емоцията, да разбереш контекста, да научиш историята. Всичко това събрано просто в една снимка", коментира фотожурналистът.
