Кой трябва да плати здравните осигуровки на хората в неплатен отпуск заради епидемията? Въпросът породи напрежение и искане за спешни законодателни промени.
До момента, според законодателството у нас, хората могат да излязат в неплатен отпуск, ако самите те го поискат или ако се налага, заради обявен от шефа им престой на дейността.
В първия случай здравните осигуровки се плащат от работника, а във втория - от работодателя.
Настоящата ситуация, в която заради пандемията бизнеси са затворени със заповед на здравния министър, а работниците са принудително в неплатен отпуск, не попада в нито една от тези хипотези, казват експерти.
От края на ноември шест души от един ресторант в Ямбол са в неплатен отпуск. И тъй като формално са подали молбата за това, попадат в графата, която гласи, че сами ще си плащат здравните осигуровки. За управителя на заведението Пламен Николов това е нелогично, от ноември досега е получил само веднъж 480 лева помощ от държавата.
"След като затварянето идва като заповед от държавата, би трябвало тези осигуровки да бъдат покрити от държавата", смята Николов.
И тъй като за работниците всеки лев допълнителен разход е непосилен, шефът им плаща здравните осигуровки. За тази година те са по 26 лева месечно на човек.
"Не смятам, че е справедливо да имаме допълнителна тежест при положение, че ние нямаме вина за затварянето на заведението и за спирането на бизнеса ни", казва собственикът на друг ресторант Николай Драгнев.
Заради епидемията депутатите увеличиха годишния неплатен отпуск, зачитан за стаж, на 90 работни дни. Но изрични текстове, свързани с плащането на данъка за здраве, не са гласувани.
"Това е законов дефицит, който всички са пропуснали, и след като проблемът стана явен е време възможно най-бързо той да бъде уреден. И да бъде уреден така, че да не бъдат натоварени хората, които нямат достатъчно средства да издържат себе си и семействата си", казва експертът Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".
"Защо при положение, че се въвеждат редица финансови мерки в тази посока, не е предвидена тази, с която да не им се прекъсват здравноосигурителните права", допълва адвокатът по трудово право Ангел Бузалов.
