Събраха ни документите като на престъпници, сградата беше обградена от полиция, като че продаваме дрога, хората се спряха, за да гледат. В полицейския участък не дадоха никакви обяснения. Съвсем определено беше организирана акция с цел да не бъдат прегледани тези българи и още повече – да бъдат сплашени.
Това разказа д-р Цветанка Цолова – един от българските медици, който бяха задържани в петък, докато преглеждат българи в Босилеград.
- Какви пациенти Ви чакаха пред импровизирания кабинет?
- Когато отидохме там, имаше поне 50 човека.
Един от най-трогателните моменти беше как колегата преглежда дете в пубертета за очила. И беше принуден да прекъсне прегледа. Майката се разплака. Тази майка очакваше екипа до последно. И всъщност колегата успя да го до прегледа, но давате си сметка под какъв стрес.
- Как разбрахте, че се случва нещо извънредно?
- Прегледах четирима пациенти, не бях приключила с четвъртия, когато настъпи някаква суматоха. Изведнъж казаха: „Прекъснете, елата до горе да се качим“.
Събраха ни документите като на престъпници. Започнаха да пишат някакви протоколи – с какво се занимаваме, какво носим. И след като си приключиха този документ до последната малка буквичка, изведнъж казаха: „Хайде, елате сега с нас“.
Един по един в партизанска редица ни натовариха в полицейска кола. Гледката, която беше пред културния дом, беше потресаваща! Беше обграден с полицаи! Все едно се случва действително нещо чрезвичайно! Едва ли не дрога дистрибутираме. Хората – по прозорци, отстрани... спряха да вървят, да продават, всички гледат... Ние като някакви престъпници се почувствахме!
- Колко време прекарахте в полицейския участък?
- Преброих ги пет часа и половина. Никакви обяснения. Имаха поне доблестта да ни преместят от едно студено помещение в друго, където все пак имаше някаква печка. Усмихваха се, бяха много мили, предлагаха ни кафета, сокчета. На въпроса: „Кога ще ни върнете личните карти?“, веднага се мобилизираха – кой излиза, кой не отговаря...
Съвсем определено беше организирана акция и то с цел да не бъдат прегледани тези българи и още повече – да бъдат сплашени.
- С какви чувства напуснахте Босилеград?
- С голяма горчилка! Своя дискомфорт и този на колегите ми го пренебрегвам, защото той минава. Но тези хора остават там с проблемите си. И е много тъжно, защото са много доби, много изстрадали и са истински българи.
- Бихте ли се върнала при пациентите в Босилеград?
- Бих се върнала, с каквото мога да помогна, стига да няма такива обструкции.
