60% от всички болнични легла в страната са съсредоточени в 7 области, докато в останалите се отчита сериозен недостиг. Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги в България, която беше приета неотдавна от служебното правителство.
Данните на здравното министерство показват, че към края на 2021 г. у нас са функционирали 319 лечебни заведения за болнична помощ, 115 от които са частни.
Общият брой на болничните легла, включително и тези към онкологичните центрове, центровете за психично здраве и за кожно-венерически заболявания, е 54 491.
Само в болниците броят на леглата е над 52 000, като година по-късно техният брой е бил с хиляда по-малко. Изводите са, че тази наличност е доста по-голяма от нуждите на населението.
През 2021 г. през болниците у нас са преминали 1 850 783 пациенти, което е с 38 102 повече в сравнение с година по-рано. Експертите поясняват, че това се дължи предимно на COVID пандемията.
Като цяло обаче анализът на данните показва, че на национално ниво са излишни общ 13 457 легла, което е 25% от всички разкрити болнични легла към 2021 г.
Най-голям е излишъкът по отношение на леглата за активно лечение и такива за рехабилитация. Отчита се обаче значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия, както и такива за психиатрична грижа.
Конкретните данни по области показват известни дисбаланси. Най-много болнични легла към края на 2021 г. на 1000 души население има в областите Плевен, Смолян, Пловдив и Русе. На другия полюс - с най-малко легла на 1000 души население, са областите Перник, Ямбол, Видин и Добрич.
Близо 60% от общия брой болнични легла е концентриран основно в 7 области – София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Стара Загора и Пазарджик.
