През 1889-а година Алеко Константинов поставя началото на организирания туризъм у нас с излет до руините на средновековната крепост Урвич. Преданията разказват, че при падането на Второто българско царство крепостта Урвич издържала седем години под обсадата на турските войски. Тя има твърде висока научнопознавателна и обществена значимост.
Това, което днес всеки пътуващ по шосето от София за Самоков вижда обаче, не е реставрираната и превърната в популярен туристически обект твърдина, а частен имот. Според проверката, направена по молба на Би Ти Ви от Министерството на земеделието, земята около Урвич трябва да е част от Държавния горски фонд. Първата постройка тук обаче е издигната още преди десетилетия. Преди десетина години нейният собственик я продава на сегашния й притежател, който издига вилата в средновековен стил.
На броени метри встрани останките от стражевата кула и църквата на истинската крепост са скрити от очите на туристите.
113 години след като Алеко Константинов основава Урвич клуб, днес, от едноименната крепост е останало малко за разглеждане. Освен това наследниците на Щастливеца трябва да се преборят и с особено гъстата растителност. Обраслите и надупчени от археолози и иманяри руини не са привлекателна гледка.
Едва през 1992-ра година крепостта официално е обявена за паметник на културата. Всички действия, всякакво строителство и разработване, които могат да бъдат извършени на самия паметник и неговата среда, трябва да бъдат съгласувани с Института за паметниците на културата и музеите.
Институтът не е уведомяван за нищо, освен за нарушенията, за които съобщават туристи. За крепостта трябва да се грижи местната общинска администрация. Нито тя, нито Прокуратурата обаче отговарят на сигналите, че са извършени нарушения на Закона за паметниците на културата, а може би и престъпления по НК. И така вече десет години.
