Около обяд днес Станчо Маринов, който е дядо на двете момиченца, намира 27-годишния си син Върбан обесен в една пристройка близо до къщата. След това той влиза в къщата, намира окървавен нож и двете си внучки на леглото, завити и окървавени. Двегодишната му внучка Виолета е мъртва, а тригодишната му внучка Даринка е много тежко ранена и в момента се намира в Плевенската болница с опасност за живота. Ето какво каза Станчо Маринов:
- Какво се случи и защо така постъпи твоя син с децата си?
- Защото жена му избягала в Гърция и се оженила за албанец, и той вече нямаше на кой да си изкарва яда и посяга на децата си.
- Той е убил своите деца, защото е обиден на жена си?
- Да. Само едното е мъртво. Другото е с опасност за живота.
- Той биеше ли ги често?
- Не, не, не ги биеше често. Само един път ги е бил и аз веднага извиках кварталния и дойде кварталният и го предупреди. Кварталният изпрати веднага Закрилата на детето от Червен бряг, та са го предупредили и от тогава вече не е посегнал.
- Как живееше твоя син със своята жена?
-Ми, първата година, втората, живееха добре. Като се намери това детенце, Виолетка, Дарина като се намери, си живееха добре. Живееха в оная другата, старата къща, и после теглих пари от завода, работих още...
- Те добре ли се разбираха? Той биеше ли я?
- Не, не, не. Не ги биеше, нито тя да се кара. Какво им стана и на двамата...Тя тръгна вече по пътищата, които са нередни, тръгна и той, изоставиха децата на мен и на жена ми, и на брат си, и ние ги гледаме.
- Ти днес си намерил внучетата си, заклани от твоя син. Това нещо може би можеше да бъде спряно?
-Ако бях аз вкъщи нямаше да стане това. Но аз отидох в града да платя тока.
- Разтървавал ли си ги преди? Как сте живели?
- Аз съм ги разтървавал, и майка й разтървавах...тя ги е разтървавала и тя, моята жена, обаче не чак до такава степен. Тя ако си беше, жена му Стефка, вкъщи, това нямаше да стане. (...) Тя беше дори много агресивна моята снаха. Един път лежала в болницата с мънинкото и тя го биеше и го тормозеше. Дори и докторът знае, доктор Тодоров. И тя като се ядосала вземала одеалата и чаршафите и излезли вънка в коридора, та докторът се хвана за главата.
- Значи ти смяташ, че тя е виновна затова, че твоят син е убил детето и ранил другото. Така ли е?
- И двамата са виновни. Тя е първата обвиняема, защото тя си изостави децата и той сам не може да живее, не може да живее, разбери ме. (...)
- Той не можа да я преживее, така ли?
- Да, ето нейните снимки. Той беше сниман с нея. Това е моята снаха Стефка, тя ми сложи медала за цял живот, ще имам петно. (...) И не се знае дали ще оживея и аз .Дойде ли си жена ми, тя е със слабо сърце. Тя е болна, правили са й операции на нея.
- Ти каза, че си я купил снахата?
- Еми, купил съм я. За 5000 лева съм ги купил. Щото, ако съм вземал друга, да е бегала. Беше вземал една, тя си замина, та ми направила триста бели.
Полицията е идвала много често в този дом по сигнали за агресия
Последният път когато полицията посещава къщата е по сигнал от 11 януари. Тогава Станчо пише жалба, в която той казва, че неговият син бие 2-годишното и 3-годишното си дете.
Полицията идва за пореден път, за пореден път Върбан подписва предупредителен протокол, защото това е единственият начин, по който полицията може да вземе отношение – карат човека, който бие жена си или децата си, да подпише предупредителен протокол, че няма повече да прави така.
След това от полицията изпращат сигнал до социалната служба и до дирекцията за закрила на детето в Червен бряг да извършат проверка дали наистина Върбан бие децата си.
Проверката приключва на 25 януари. В документа социалният работник описва срещата си с Върбан, който бил единствен в къщата, разказал е своята версия, че не бие децата, че те имат следи от насилие, но жена му ги е биела. Нея я е нямало, тя не е търсена, не е питана. Не са питани и странични хора. Децата не са видяни – едното го е нямало, другото е спяло.
Накрая социалният работник е подписал т.нар. "доклад" и посъветвал Върбан да се постарае да има целите родителски права, защото се грижел за децата си повече.
