На 27 юли 1933 г. се ражда големият български писател Дончо Цончев. На 22 юли 2010 г., броени дни преди да навърши 77 години, след тежко боледуване Дончо Цончев почина.
Днес на рождения ден на писателя ще бъде представена последната му книга, която той така и не успява да види. Книгата с разкази "Красивата версия” излиза благодарение на подкрепата и с илюстрациите на министър Вежди Рашидов, който е дългогодишен приятел на писателя.
Вежди Рашидов сподели, че в последните месеци от живота си, въпреки напредването на болестта, Дончо Цончев не е изгубил нито за миг силата на духа си. "Той винаги си е бил едно мъжко момче. За този, който не познава Дончо: той беше от онези тънки опозиции на държавата още от времето на социализма. Тип Станко Стратиев – тази тънка ирония към властта, тънката опозиция към властта. Дончо беше от тази марка. Разказите му жегват, поставят проблемите. Да не говорим, че Дончо е един от последните добри дълбоки разказвачи”, заяви Рашидов. "Аз Дончо не мога да го приема като мъртъв. Той оттук нататък все по-жив ще става, защото има сериозна литература зад гърба си. Това е единственото, кото доказва човека.”
Министърът и до днес помни първата си среща с писателя и поводът, който я е предизвикал – един разказ.
"Аз бях младо момче, студент и един ден разгръщах едно списание "Лов и риболов” и напипах един разказ и се зачетох. Разказът е много хубав, той беше урок за мен завинаги. Разказът е как един овчар намира едно мъничко вълче в гората, докато пасе овцете. Почва да го отглежда, дава му мляко, вълкът расте опитомен, става му най-верният приятел. Вълкът сам води животните на паша, сам ги прибира. Един ден стопанинът решава да отиде до селото, залюбва една мома. Една седмица, две седмици го няма, разчитайки на вълка. Връща след време и какво да види: цялото стадо натръшкано в кръв, всичко удушено. И започва да се съмнява: Аз те оставих да ме пазиш, а ти ми издави стадото, ти ме съсипа, говори стопанинът на вълка, който е целия в кръв. Взима чифтето и тръгва да го води до реката да го убие. Върви, а вълкът през цялото време говори: Не ме убивай, аз съм ти толкова верен, толкова те обичам - един диалог, много страшен. Но овчарят отива до реката, вдига чифтето и убива вълка. На връщане плачейки вижда в една долина глутница вълци натръшкани. Вълкът се е бил със своите братя, за да бъде верен на стопанина. Как понякога без да искаме убиваме най-близките си хора и наскърбяваме най-близките си хора без да ги разбираме. Беше за мен един интересен урок”, спомни си Вежди Рашидов. След като прочита разказа, той решава да потърси автора и така се запознава с Дончо Цончев.
"Дончо беше една подвижна енциклопедия и много красноречив. Той е даже по-колоритен в говоренето. Той беше една машина за разкази. И имаше един навик: Като чуе някоя хубава фраза, я записваше върху цигарената кутия”, разказа Рашидов. "Много го обичах. Имахме такива ритуали... гледахме как се целуваха Брежнев и Тодор Живков - с едни широки прегръдки, и ние решихме леко ирония да си правим по време на социализма. Дори един ден си спомням как се засякохме с колите, спряхме, движението спря, слязохме от колите, закопчахме се и направихме три пъти целувката, ритуала на Брежнев. И без да ни пука се качихме в колите. Много спомени имам.”
Друг един такъв спомен е свързан с не особено приятна случка от живота на Вежди Рашидов. След като един ден по време на възродителния процес Рашидов и група интелектуалци са привикани в Отечествения фронт, за да подпишат някакъв текст, подготвен от ДС, сегашният министър на културата тогава много се разстройва и решава да сложи край на живота си. "В един момент нервите ме хванаха много яко и аз винаги носех едни бръснарско ножчета, с които острех моливи. Взех ги и реших да си тура край на живота. Влязох в тоалетната и в тоя момент влиза Дончо Цончев и като видя какво правя, той беше боксьор, такава тежка ръка имаше, така ме удари, хвана ме за врата и каза едно изречение: Добре, ти какво искаш? Да ни предадеш ли? Ти ще си отидеш, ще се отървеш, а нас на кой ни оставяш? Нас къде ни оставяш?” И с тези думи Дончео Цончев спасява живота на приятеля си.
Вежди Рашидов споделя, че се е учил от покойния си приятел как да бъде винаги прям и откровен и с тази си откровеност министърът на културата коментира процесите в българската политическа действителност. Коментарите на Рашидов за причините за възникването на партия "Атака”, за сараите на Доган, "законните” измами на предишните управляващи и за театралната реформа можете да видите в прикаченото видео.
