Доколко са реални тези данни?
Още при старта на кампанията стана ясно, че бездомните ще бъдат преброени, само ако бъдат "забелязани" от преброителите и при добра воля от тяхна страна бъдат анкетирани. Реалността се оказва доста по-различна.
Стефан е на 45. Без дом е откакто се помни. Живее никъде и навсякъде.
"Нямам ни жена, ни деца, нямам, само ходя - така живея”, сподели той. Спи, където му падне – и лято, и зима. Работа няма.
Стефан не е сред преброените бездомни. Казва, че хората без покрив над главата са много повече от 373.
Мнозина са пришълци в София. Някои просят, други крадат. Спят, където намерят. Подчиняват се на закона на джунглата. Имат собствени правила за ползване на нещата, които не притежават - стряха, контейнер, градски чешми.
За да оцелее, Стефан рови по кофите. Твърди, че гладен няма да остане. Най-ценното, което е намирал в боклука, са ланци.
Пет лева правят Стефан доволен. Това, което си пожелава, обаче не са нито пари, нито дом. Иска да му се оправи болестта в ръката и крака: „Ни пари, ни злато искам - нищо в този живот”, категоричен е той.
