Шест месеца след жестоката катастрофа, която уби девет души и при която Стефан спаси няколко човешки живота, рускувайки своя собствен, се срещаме се с него в дома му, за да видим, че славата не го е променила. Отново е притеснен от камерата и от вниманието.
„Аз си мисля, че всеки българин би го напарвил, макар че тогава на магистралата имаше много гледащи, непомагащи, обаче от чисто човешка гледна точка всеки би го направил. Не можеш безучастно да седиш и да гледаш”, казва Стефан.
От тогава до днес той е получавал много награди за постъпката си. И хиляди благодарности. Среща се с хората, които вади от горящия автобус и на които подарява живот.
От няколко дни Стефан вече е без работа. Съкратен е от гръцката фирма, в която работеше като комбайнер.
„Да е жив и здрав баща ми, пенсионер е - работи, справяме се, много трудно, но се справяме”, споделя Стефан.
Той разкри, че вече е получил и добрата новина: голямата му мечта е напът да се сбъдне.
„Аз от малък си имам тази мечта - пожарникар, баща ми е бил пожарникар и съм израстнал в чирпан в пожарната. Вярвам в Господ, вярвам в доброто... И наистина на Коледа стават чудеса”, категоричен е мъжът.
