Дядо Васил минал през живота с няколко професии, но сега не може да се похвали с благосъстояние.
"При всички случаи, по-голямата част от нацията е бедна”, смята той.
По наблюдения на бившия полицай, хората не са толкова бедни, колкото казват.
"Не им вярвам. Защото лъжат. Българският народ се научи да лъже, бе”, казва Славчо Иванов.
Според специалистите обаче лъже статистиката. Методиката, която е официално възприета в България определя като бедни тези хора, които получават 60% под средния доход за страната. Но понеже в страната повечето хора имат ниски доходи, тази граница е доста по-ниска, отколкото във Финландия, например. Така в момента официалната линия на бедност у нас е 211 лева. И излиза, че бедни са 21% от хората.
"Това е трик. Всички знаят, че това не е равнището на бедност. Това е равнището на бедност, изчислено по тази методология”, обяснява Мария Желязкова.
На Европейския съвет през март не е бил постигнат консенсус за обща европейска цел за намаляване на бедността. И дали постигането на целта да се измерва в проценти бедни. Парадоксално, но за България да има количествена цел е по-изгодно, отколкото за някои богати страни.
"Много държави са против налагане на количествени цели. Те дълги години не са имали дори официална линия на бедност и не искат сега чрез ЕС да им се налага нещо подобно”, смята Драгомир Драганов.
"При висок среден доход - например Скандинавските страни или Германия относителната бедност не е действителна бедност, как да кажа. Тя не е бедност като недостиг на основни стоки и услуги. Не е бедност като у нас”, казва Мария Желязкова.
Според дядо Васил много по-лесно е да се даде отговор на въпроса защо хората у нас са бедни - заради криминалният преход и печалбата на ограничен кръг хора.
