На територията на Природен парк "Сините камъни" край Сливен утре, 17 май, ще бъдат освободени първите три брадати лешояди в българската природа от 1972 г. насам, съобщава БГНЕС.
Целта е видът да бъде възстановен не само за България, но и за целия Балкански полуостров. Всички те са млади индивиди – един е излюпен в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани", а другите два са дарение от зоопарка "Остава" в Чехия. По проекта за завръщането на брадатия лешояд – вид, отдавна изчезнал и вписан в Червената книга на България, се работи близо 30 години от организацията "Зелени Балкани".
Брадатият лешояд е и последният, четвърти вид, който от организацията успяват да върнат в България, припомня националното радио. Сега у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд. Птиците ще бъдат представени пред публика за кратко, след което ще бъдат транспортирани в планината, на територията на природния парк. Там ще бъдат подхранвани, наблюдавани и охранявани, докато сами напуснат изкуственото гнездо. По този повод ви припомняме и една история, разказана от Радио Варна преди по-малко от четири години - за борбата и надеждата да бъдат върнати в природата лешоядите в България.
Приказка за надеждата или да спасиш лешояд
Тази история започва преди около 30 години - тогава, когато в България броят им по-малко от пръстите на едната ръка. Няколко десетилетия по-рано няма село, град или местност, където, когато умре селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири вида - белоглав, черен, египетски и брадат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били обичайна гледка. Изчезването на лешоядите не само в България, но и в цяла Европа започва около средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките отрови, както и странното разбиране за "непотребността на хищниците". "Под ножа", метафорично казано, попадат не само лешоядите, но и орли, соколи, вълци, гризачи...
Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига дори до там, че дълги години в България, за да станеш ловец се е изисквало да представиш и доказателство, че си убил хищна птица.
Няма данни колко точно са убитите или по-точно отровени с примамки със стрихнин хищни птици, вкл. лешоядите в резултат на устрема на социалистическата ни държава. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече. Най-голямата отровителска кампания е през 1988 г. Тогава, в България се внасят специално разработени в Германия отровни примамки и макар лешоядите вече отдавна да са изчезнали в България, жертви се оказват освен мишките, за които уж са предназначени отровите, но и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни... Случаят, който потриса мнозина, на практика стои в зараждането на природозащитната организация "Зелени Балкани".
Когато учените започват да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според различни оценки до около 99 на сто от европейската популация), вече е почти необратимо късно. А възстановяването на един вид в съвършенството на природата е далеч по-трудна работа.
В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се наблюдава първата група белоглави лешояди. Колонията е от само 3 - 4 двойки в района на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оцеляла нито една птица. Макар и само с няколко представителя, важен район за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато, където гнездят египетки лешояди.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
