От историческия музей в Шумен, който стопанисва старата столица Плиска, отговориха, че е недопустимо да се използва един държавен резерват за постигането на лични цели. Според тях човекът, изпратил сигнала за лошото състояние на паметниците, работи като ръководител на група по реставрация на Голямата Базилика и спекулирайки със състоянието й, иска да получи нови средства за реставрация, която междувременно е прекъсната през 2010 година.
"Вътрешният град, който е основното място за посещение, и Голямата Базилика се простират на площ от над 520 декара. Въпреки това се полагат грижи за постоянното почистване по туристическия маршрут. Поддръжката се осъществява само от трима души и въпреки това досега не е имало оплаквания от състоянието на паметниците", твърдят още от шуменския музей.
"И за мен сигналът не е напълно обективен. Вярно е, че както и в другите резервати, поддръжката не е лесна задача. Това се големи площи и огромни обекти, няма как навсякъде да е канадска ливада, която се поддържа ежедневно. Действително около и във базиликата има какво да се направи", заяви в пряк телефонен разговор за bTV заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.
"Проблемът се корени в модела на управление на подобни обекти, който ние отдавна смятаме, че трябва да се промени. Днес в Народното събрание на второ четене ще се гледат едни изменения в Закона за културното наследство. Един от текстовете, което е много вероятно да се приемат, е именно стопанисването на подобни обекти. Парите, които се събират от приходи в тези обекти, ще отиват първо и основно за поддръжката на тези обекти", обясни Чобанов.
По думите му идеята е стопаните на тези обекти, които са основно общини и местни музеи, да бъдат мотивирани да ги развиват.
