Едно от най-бързите бягства от насилниците е жертвата да бъде настанена в кризисен център.
По стените на едно от тези места в София висят рисунките на децата, преодолели кошмара на насилието. Веднъж дошли тук, те нямат право около половин година да напускат центъра без придружител.
Там има малчугани, които са преживели трафик, домашно насилие, били са карани да просят и да проституират. Някои от децата тръгват по грешен път заради липса на родителска любов.
През миналата година 2155 деца са станали жертва на насилие. Това е с 500 повече от предходната, показват данните на Агенцията за закрила на детето. В 37% от случаите детето е пренебрегвано от родителите си. В 32 на сто българчето става жертва на физическо насилие. Най-стряскащо, е че над 80% от тормоза се случва в семейството.
У нас действат 12 кризисни центрове. Там трябва да се настаняват деца жертви на трафик и домашно насилие, но често попадат и малолетни престъпници. Затова правозащитници настояват центровете да бъдат профилирани.
Престоят на малчуганите в убежищата трябва да се намали на три месеца, защото те не могат да живеят дълго под ключ. После трябва да поемат към защитен дом или приемно семейство.