Как по света се приема насилието над деца и лошата родителска грижа. Няколкото примера от близкото минало събра Поли Ботева.
През 2002 година американка беше заснета от охранителна камера да пребива 4-годишната си дъщеря на паркинга на супермаркет. Случаят скандализира Америка, а след това и целия свят. Заради шамарите и скубането на детето си, Маделин Гордън Тугуд беше арестувана, а 4-годишната й дъщеря бе поставена под грижите на социалните служби. Само за няколко дни срещу майката бе повдигнато обвинение в малтретиране на дете - престъпление, за което законът в Америка предвижда до три години лишаване от свобода. След бърз процес, Тугуд бе осъдена на една година условна присъда и глоба от 500 долара.
През 2004 друг случай потресе Съединените щати и светът - 33-годишна майка бе арестувана за това, че е предложила 7-годишната си дъщеря да позира за порнографски снимки в интернет. Срещу нея бяха повдигнати общо пет обвинения, наказанието, за които е до 20 години затвор.
В края на май подобен скандал се развихри и във Франция, този път с български привкус. Властите в Бордо задържаха група български роми, които са склонявали децата си към проституиране. Мрежата използвала двайсетина момчета на възраст между 12 и 16 години. Четиримата мъже и петте жени са обвинени в сводничество при утежняващи вината обстоятелства и са задържани. Ромите, които са склонявали собствените си деца към проституция може да бъдат осъдени на до 15 години затвор и глоба от 3 млн. евро.
Няколко години поред малолетни български джебчийки пък върлуваха из Виена и другите големи австрийски градове, създавайки сериозни проблеми и на австрийските, и на българските власти. Пикът бе през 2005 година, когато полицията във Виена съобщи за 650 случая. Момичетата обикновено са на възраст от 7 до 17 години. Често собствените им родители ги продават на трафиканти и така те попадат в организираната мрежата за невръстни джебчийки. Преди пет години в bTV Репортерите ви разказахме за проблема.
За джебчийките преимуществото на Виена е, че там хората имат повече пари. Освен това, за разлика от българите, чужденците не са свикнали да бъдат постоянно нащрек за чантите и джобовете си. Виена има и трето преимущество, което прави малките джебчийки, на практика, неуязвими. Всички деца неизменно са на възраст под 14 години. Те знаят много добре, че австрийската полиция няма право да ги арестува. Тя може да ги задържи за не повече от 45 минути в полицейското управление, след което ги води в кризисния център.
"Въз основа на нашия наказателен закон, деца, ненавършили 14 години, са малолетни. Тези деца, според австрийското наказателно право, не могат да бъдат наказвани от съда и на основание на това положение в закона, австрийската полиция е почти безсилна да предприема наказателни мерки спрямо тези деца", обяснява Михаел Браунспергер от Криминална полиция, Виена.
Джебчийките също така знаят, че кризисният център е със свободен достъп - вратите не се заключват и децата могат да си тръгнат почти веднага, след като са били доведени.
"Ние сме отворен дом, имаме отворена система, така че не можем да заключваме вратата. Аз моля властите да ми дадат нови разпореждания, за да мога да заключвам, но те не ми разрешават. Затова вратите ни са отворени и те могат да си тръгнат", обяснява Чайпек."
Две години по-късно, от малолетните български джебчийки във Виена няма и следа. Причината - съвместните действия на българските и австрийските власти. Според представители на австрийската полиция, невръстните ни джебчийки вероятно са се преместили в Гърция.
