Звукът от чука в малкия дюкян, където Димитър Митов по възрожденски хем работи, хем продава творбите си, се чува от улицата и често привлича погледите на минувачите. Последните 30 години известният врачански художник посвещава на кованото желязо. Страстта към него се отприщила изведнъж и днес, прехвърлил 70-те, бай Димитър все още будува нощем над поредния си проект.

"Постоянно, денонощно, едно работя, мисла за следващото, какво ще бъде. Посред нощ ставам, чертая”, сподели майсторът.

Работа сам си създава, но все по-рядко продава. "От началото на годината едно пано съм продал, те това е целата работа.”

А тя си има чалъм. Като се започне от термичната обработка на ламаринения лист.

"След като го начукам с инструментчетата, да го отбележа, аз го нося на пещта и го загрявам около 180-200 градуса, да посинее. Заливам с една студена вода, която веднага трябва да се прекрати реакцията на топлината и тя става мека.”

И докато е меко желязото, майсторът го кове. Върху медта чертае образи - най-обича да са царски, на светии или на тракийски съкровища. Едно пано изработва за около четири-пет дни. Върху последното дори експериментира с мотиви от гръцката митология.

"Сега в момента правя кентавър, Атина укротява кентавъра. Кентавърът е мъж, но аз по мои си... такива реших да направя кентавъра жена, кобилка жена. Прави ми удоволствие просто да видя как ще изглежда", каза майсторът.

Димитър Митов работи и по поръчка. Веднъж грък поискал да му измайстори полилей и после му станал постоянен клиент. "Аз му исках 140 лева за полилея, той ми даде 140 евро. Викам: "Немам да ти повърна”, той вика: "Аз преценявам, че това толкова струва.”

За едно се тревожи майсторът, че няма кой да го наследи в занаята. Закратко му чиракувал младеж от града, твърде скоро си поискал заплатата, но като разбрал, че трябва да разчита единствено на ръцете си, си тръгнал. "Моят внук също знае да работи, но понеже тук не може да се самоиздържа, отиде в Италия да носи кофите с варта и тухлите."

Докато разказва историята на живота си, майсторът не спира да кове медта.  "Дава ми самочувствие, дава ми сила, аз с това живея."