Кризата не се отрази единствено на изборите. Партиите събраха и похарчиха огромни суми за агитация по време на предизборните си кампании. Затова свидетелстват данни от регистъра на Сметната палата, публичните изявления на политици и множество сигнали.

Солунските атентатори, например, са инсценирали собствените си отвличания, за да финансират дейността си с парите на богатите си бащи. Сто години по-късно БСП прибегна до друг ход - изтегли почти два милиона лева банков кредит за предизборната кампания.

„Как ще го върнете тоя кредит - ами оказа се, че държавната субсидия не стига, за да се гарантира кредита и се наложи да заложим имоти на партията. Разчитаме да го върнем до две три години от държавната субсидия”, заявява Антон Кутев от БСП.

Парламентарните партии са платили кампаниите си с държавни субсидии - общо 71 милиона лева. Инициативните комитети разчитаха главно на дарения - почти милион и двеста хиляди лева.

Меглена Кунева е получила 280 хиляди лева. Депутати от ДСБ са дарявали по 10 хиляди за кампанията в София.

В Сандански новият кмет Андон Тотев пък получил дарение от сина си също - 10 000 лева.

Партията на Яне Янев, която още от лятото накичи магистралите с билбордове, твърди, че не е получавала дарения. За първи път тази година в изборите се включиха масово и социологически, рекламни и пи ар агенции - общо 359 на брой.

„Някаде около 400 хиляди лева сме изхарчили, нашта кампания беше най-евтината. Не знам, милионите на другите партии ще ги има в отчетите, нямайте съмнения, ГЕРБ изхарчи най-много, нямаше дърво в България без техен плакат”, коментира лидера на СДС Мартин Димитров.

Според опозицията поне 5 на сто от гласовете на изборите са били напазарувани. Ако в едно село с 400 избиратели са инвестирани 10 хиляди лева за купуване на гласове, за което има сигнал, то обикновеното мнозинство от 50 плюс един глас струва по 50 лева на човек. Друг е въпросът на каква възвръщаемост разчитат инвеститорите.