Иво е аутист от 17 години. Оттогава майка му Милена забравя за плановете си в живота - не успява да завърши образованието си, не успява да си намери постоянна работа и едва ли ще успее да се пенсионира. Казва, че е грешен подхода на държавата.
„В цял свят подходът е сменен с т. нар. „социален подход”, който значи - да, те това не го могат, но компенсират с много неща, които могат - я да видим какво могат тия хора”, казва тя.
Иво е от т.нар. „високофункциониращи аутисти”, които са свръхинтелигентни. Владее отлично гръцки и английски, все още усъвършенства френски и испански. Младежът споделя, че любимият му е гръцкият и се стреми да го научи перфектно.
Освен езици, Иво изучава и изкуството на керамиката, като част от адаптирането си към околния сват.
„Тази среда и тази работа с глината, която е земя и фактически тя отнема безпокойството, отнема, ако си по-нервен. Работата с ръцете помага и на Иво, и на всички, които са тук”, коментира Людмила Чанкова, художник-керамик.
Аутистите не са болни, но имат нужда от различни терапии - като арттерапия, звукотерапия, музикотерапия, които обикновено са непосилни за средностатистическите семейства. И родителите настояват за допълнително финансиране - за да може както Иво, така и Милена, след време да имат независим живот.
