Има хора, които с думите и делата си приличат на същества от други светове. На хора, идващи сякаш от библейски времена.
Пристигаме в село Хвойна по обед. Казват ни - че отчето почива - но всъщност не е така. Допреди малко е цепил дърва - сега стяга бюджета на църквата си за следващата година.
Казва, че Бог му е отредил още 10-15 години в служба и ще го пита какво е сторил на хората през това време. Сега основната му работа е бюджетът на църквата. А какво му помага в живота?
„Това е границата, в която трябва да се движиш - вяра, надежда и любов. Ако нямаш вяра, ти ще се ликвидираш”.
Тази година той и баба Гинка са отпразнували 71 години семеен живот. Тя споделя, че тайната на брака е търпение и прошка.
А отец Атанас не скрива, че двамата се обичат: „Тя ми трябва, аз без нея няма да мога. Тя ще може без мен - има работа, която не зависи от мен, но моята зависи от нея”
Свещеникът прави и гимнастика, като част от нея е и ходенето пеш. Той отваря храма всяка сутрин. Сам казва, че е и клисар, и дякон, и свещеник, защото за служба като тази желаещи няма.
Отчето не иска да коментира скандалите в църквата - за лъскавите коли и вещи на част от духовенството: „Когато Бог сътворил човека, дал му е всичко - дал му ум, съвест, очи, уши, нос и уста и всичко това му е дадено да работи и да твори, да създава. Ама му е дал и още нещо, дал му е свободна воля”.
А в какво още вярва отец Атанас – „хора има, ама няма човеци”.
