Любовта правила всеки човек добър
Мене пък ме прави зъл
***
В миг някой дума - камък хвърля
Усмивката ти помрачава пак
***
Животът минава ей така
Препуска неусетно покрай нас
И докато се усетим сме вече доста остарели
Старички сме да
Като птици уморени
Поезията и приятелството зад решетките притъпяват спомена за престъплението. Николай и Добри не разказват за това, което са извършили, Жан продавал наркотици. След месец ще изтърпи седем месечната си присъда. Сега освен, че пише и рисува.
„Майка ми почина когато бях на 13 години. Останахме на улицата с брат ми. И живота ни подтикна към това... И баща ми е тук, и брат ми е тук”, споделя Жан.
Добри е за втори път в затвора. Скоро и той ще е на свобода. Надява се да е силен и да замени старата си среда с литература.
„Бях затънал преди години в алкохол. Бях алкохолик. То нали бивш алкохолик и бивш негър няма, но смятам, че съм се справил. Бях написал по тоя въпрос 95 градуса по сградата на спиртомера... В крайна сметка изводът е, че живота е наистина прекрасен и трябва да се изживее на пълна газ”, казва Добри.
Николай е горд, че е потомък на поет. Навсякъде носи тетрадката си със стихотворения. Пишат стихотворения дрогата, за близки, дори за починали надзиратели.
Ти беше и добър, и строг и нежен
Понякога страхувах се от теб дори.
Ти даваше от себе си с щедрост
Сега пусто е, без теб боли
Надяват се, че стихотворенията и есетата им някой ден ще бъдат на рафта в някоя книжарница, събрани в книга. Не мечтаят за денят на свободата, защото вече са го преживели.
