Добрата новина за нас е, че във всички възможни схеми като транзитна страна неизбежно фигурира и България. Подкрепяният от Европейския съюз проект за нов газопровод е Набуко. Идеята е отпреди няколко години. Набуко трябваше да доставя газ от страните от Каспийския басейн - Азербайджан, Туркменистан и Иран.
Заради ядрената си програма Иран обаче изпадна в немилост и Западът ще бъде дискредитиран, ако се обвърже дълготрайно с режима в Техеран. Без иранския газ обаче, само със суровина от Азербайджан, има опасност тръбата на Набуко да остане полупразна.
Матю Брайза, зам.-държавен секретар на САЩ: "Нашата прогноза е, че Набуко ще стане. Дори може да започне с газ само от Азербайджан.
Там има достатъчно залежи и те са достатъчни за стартирането на проекта. Вероятно е в Азербайджан да има достатъчно газ и за целия капацитет на тръбопровода. Започваме да вярваме в това, но предстои да го установим със сигурност".
В същото време Русия сключи важен договор с Туркменистан и Казахстан за изграждане на газопровод от находищата в тези две страни на север. Така синьото гориво от богатите находища в тези страни ще тръгне на север и ще се включи в руската газопреносна система.
А оттам пътят към Европа е утъпкан, остава само да се увеличи капацитета. Москва предлага смело, но вече изпитано решение - още една тръба по дъното на Черно море, този път към България.
За реализиране на проекта Южен поток "Газпром" ще има политическата, финансова и технологична подкрепа от Италия и компанията ЕНИ. Тя участва и в изграждането на Син поток, който също е вариант за пренос на газ към Европа, ако капацитетът му през Черно море и Турция се удвои.
