Жозе Мануел Дурао Барозу, председател на ЕК: "Европейският съюз вече е най-солидният търговски партньор в света. Това създава много възможности за нашите хора и фирми. "Различията ни обединяват" - това е девизът на разширения Европейски съюз. Приветствайки двете нови членки в семейството, ние знаем, че нашата култура и наследство ще се обогатят и нашите връзки и икономики ще се развият още повече. България и Румъния ще направят нашия съюз по-силен. Добре дошли в Европейския съюз".

Още преди да отшумят приветствията, трябваше да изпием първия горчив европейски хап. Думите за равенство попаднаха под съмнение, когато повечето от старите страни-членки на Съюза наложиха ограничения за гражданите на България и Румъния на своя трудов пазар. Независимо как се наричат: "ограничителен режим" или "преходен период", най-строги са условията, въведени от "големите играчи" - Великобритания, Ирландия, Испания, Белгия, Франция, Германия. Мерките за контрол върху имиграцията бяха продиктувани от опита с източноевропейците, нахлули на запад с предишната вълна на европейското разширяване.

Кийт Бест, председател на Комисията по миграция на Великобритания: "Ако разгледате статистиката, ще видите, че най-голяма част от българите заминават за Гърция, а румънците най-често отиват в Испания, Португалия и Италия. Освен това в едно социологическо изследване се посочва, че едва 2.9% от българите смятат да напуснат страната и да работят в друга държава от съюза".

Опасенията за "имигрантска лавина" от българи и румънци не се оправдаха. Въпреки това, държави като Великобритания запазиха ограниченията поне за година напред.

Свободен достъп на работници от двете балкански страни предоставиха Швеция и Финландия, както и няколко от държавите, влезли в Евросъюза през 2004 година. Наскоро Австрия и Италия отвориха пазарите си на работна ръка.

На 13 декември България парафира и първия си договор вече като държава - членка на съюза. 

След като умело се измъкнаха от думичката Евроконституция, лидерите на 27-те страни подписаха новия Договор за реформи на Европейския съюз.

След провала на проекта за европейска конституция, Европа си отдъхна през октомври в Лисабон. Там окончателно бе спазарен новия Договор за реформи, който е добре препакетираният проект за Евроконституцията. Той регламентира правомощията на европейските институции и налага ясна система за гласуване на решенията. Документът бе подписан на 13 декември отново в португалската столица.

Жозе Мануел Дурао Барозу, председател на Европейската комисия: "Лисабонският договор ще засили способността на Съюза да функционира и ще увеличи възможността да взема решения и да ги изпълнява. Също така да дава по-добри възможности на гражданите на Съюза по по-прозрачен начин”.

На срещата на върха в португалската столица през есента България узакони в победа аргументите си в полза на изписването на общата валута на кирилица като евро, а не еуро. Това стана без страната ни да затормозява работата на съюза и без да прави компромиси с националните си интереси.

Президентът Георги Първанов: "Така се възстановява една историческа истина още отпреди 11 века и половина, когато братята Кирил и Методий са направили кирилицата равнопоставена в Европа”.

Новият основополагащ договор, който бе парафиран за България от премиера Сергей Станишев, дава на нашата страна 18 места в Европарламента, едно повече от действащия досега договор.