Нобеловата награда е признание, което автоматично гарантира вековна слава за всеки голям учен, писател или политик. Защо вече повече от сто години нито един българин не е печелил нобелова награда? Това е тема на разговора на Светослав Иванов и Валентин Василев с директора на Норвежкия нобелов институт професор Гейр Люндеста, който вчера пристигна у нас.
Комитетът в Осло излъчва носителят на Нобеловата награда за мир. Изборът на Барак Обама през миналата година сериозно разбуни духовете около нобеловия комитет, главно заради това, че заслугите на Обама към световния мир може би предстоят, а не са факт.
Светослав Иванов: Защо за мир наградихте Обама, а преди половин век Уинстън Чърчил трябваше да се задоволи с Нобелова награда не за мир, а за литература?
Проф. Гейр Люндеста: Това е вярно. Дадохме наградата на Обама, защото усетихме, че никой друг не направи повече от него, за да промени международния климат в рамките на тази година, точно както повелява волята на Алфред Нобел. Обикновено е невъзможно да базираш приноса на някого само в рамките на една година, но Обама наистина промени много неща и ние оценихме, че това което е направил ще има благоприятно развитие в бъдеще. И вече виждаме много забележителни резултати - например договора с Русия за съкращаването на ядрените арсенали.
Колко души преценяват коя е личността или организацията, която заслужава Нобелова награда за мир?
- Норвежкия нобелов комитет има петима членове, които се избират от парламента. Тези хора не могат да бъдат активни политици. Аз съм постоянният секретар на комитета от вече 20 години. Знаете ли, аз имам най-хубавата работа на света!
Само петима души, казвате? Но колко души предлагат списъка с предложенията?
- Много е лесно да попаднеш в списъка с номинираните, защото в света има хиляди и хиляди хора, които имат право да номинират. Само в България има няколко стотици такива хора, защото правилника позволява на членове на парламента, правителството, университетски преподаватели и учени да предлагат номинации. Тази година ние вече имаме 237 номинирани. Това е най-големият брой, които сме имали досега. Когато обаче дойде момента да решим кой най-много заслужава Нобеловата награда се обръщаме към точно определени регионални експерти. Когато стесним кръга около няколко имена, вече идва реда на нашите топ-съветници, които са уважавани международни експерти, чиито самоличности се пазят в тайна.
Защо е забранено имената на номинираните, тези които не са спечелили да се огласяват 50 години напред?
- Мисля, че това е прекалено голям период. Аз съм професор по история и се стремя в работата си да убеждавам много държави да намалят периода на секретност на някои свои документи. Ние опитахме да редуцираме периода на секретност на номинираните за Нобелова награда до 30 години, но нашите шведски партньори се придържат към старото правило.
19 години не се връчва Нобелова награда, това става по време на Първата и втората световни войни и в години, когато военните конфликти взимат превес над мира. Именно тогава са и най-сериозните български номинации.
Точно около двете Световни войни има седем български номинации. Нито една не успява. Как си го обяснявате?
- Е, доста е трудно да стигнеш до Нобелова награда. Ако се стремиш към някоя от научните Нобелови награди това изисква перфектни условия за развитие на наука в университетите, големи средства за експерименти... В този смисъл, литературната награда и тази за мир е по-достъпна. Що се отнася до Нобеловата награда за мир - негативен фактор, е че България има ограничена история по отношение на демокрацията и човешките права. Вие бяхте толкова години под съветско влияние. Но днес ситуацията е различна! Днес, вашият шанс е много по-голям, но това отнема време - първо трябва да подредите къщата си и да се интересувате от международните събития. Трябва да повярвате, че вие имате сили да влияете върху събитията в света и тогава, рано или късно съм сигурен, че най-накрая ще имаме лауреат и от България.
Комитетът в Осло излъчва носителят на Нобеловата награда за мир. Изборът на Барак Обама през миналата година сериозно разбуни духовете около нобеловия комитет, главно заради това, че заслугите на Обама към световния мир може би предстоят, а не са факт.
Светослав Иванов: Защо за мир наградихте Обама, а преди половин век Уинстън Чърчил трябваше да се задоволи с Нобелова награда не за мир, а за литература?
Проф. Гейр Люндеста: Това е вярно. Дадохме наградата на Обама, защото усетихме, че никой друг не направи повече от него, за да промени международния климат в рамките на тази година, точно както повелява волята на Алфред Нобел. Обикновено е невъзможно да базираш приноса на някого само в рамките на една година, но Обама наистина промени много неща и ние оценихме, че това което е направил ще има благоприятно развитие в бъдеще. И вече виждаме много забележителни резултати - например договора с Русия за съкращаването на ядрените арсенали.
Колко души преценяват коя е личността или организацията, която заслужава Нобелова награда за мир?
- Норвежкия нобелов комитет има петима членове, които се избират от парламента. Тези хора не могат да бъдат активни политици. Аз съм постоянният секретар на комитета от вече 20 години. Знаете ли, аз имам най-хубавата работа на света!
Само петима души, казвате? Но колко души предлагат списъка с предложенията?
- Много е лесно да попаднеш в списъка с номинираните, защото в света има хиляди и хиляди хора, които имат право да номинират. Само в България има няколко стотици такива хора, защото правилника позволява на членове на парламента, правителството, университетски преподаватели и учени да предлагат номинации. Тази година ние вече имаме 237 номинирани. Това е най-големият брой, които сме имали досега. Когато обаче дойде момента да решим кой най-много заслужава Нобеловата награда се обръщаме към точно определени регионални експерти. Когато стесним кръга около няколко имена, вече идва реда на нашите топ-съветници, които са уважавани международни експерти, чиито самоличности се пазят в тайна.
Защо е забранено имената на номинираните, тези които не са спечелили да се огласяват 50 години напред?
- Мисля, че това е прекалено голям период. Аз съм професор по история и се стремя в работата си да убеждавам много държави да намалят периода на секретност на някои свои документи. Ние опитахме да редуцираме периода на секретност на номинираните за Нобелова награда до 30 години, но нашите шведски партньори се придържат към старото правило.
19 години не се връчва Нобелова награда, това става по време на Първата и втората световни войни и в години, когато военните конфликти взимат превес над мира. Именно тогава са и най-сериозните български номинации.
Точно около двете Световни войни има седем български номинации. Нито една не успява. Как си го обяснявате?
- Е, доста е трудно да стигнеш до Нобелова награда. Ако се стремиш към някоя от научните Нобелови награди това изисква перфектни условия за развитие на наука в университетите, големи средства за експерименти... В този смисъл, литературната награда и тази за мир е по-достъпна. Що се отнася до Нобеловата награда за мир - негативен фактор, е че България има ограничена история по отношение на демокрацията и човешките права. Вие бяхте толкова години под съветско влияние. Но днес ситуацията е различна! Днес, вашият шанс е много по-голям, но това отнема време - първо трябва да подредите къщата си и да се интересувате от международните събития. Трябва да повярвате, че вие имате сили да влияете върху събитията в света и тогава, рано или късно съм сигурен, че най-накрая ще имаме лауреат и от България.
