Мъжът гледа овце. Има кошари близо до параклиса. Когато освещава мястото, продава четири коня и започва градежа. Казва, че му е струвало много, но е прежалил пари и труд – хората да са доволни.
Въпросът с вярата и принадлежността все още е болна и объркваща тема за хората от района. За бай Антон обаче важното е, че е българин.
„На синовете съм казал: „Докато сте живи, няма смяна на имена. Когато видите нож на шията, тогава може да си свалите душите”.
Признава, че се моли на природната сила и Бог, пали свещ всяка неделя.
Като изключим градежа, всичко останало е дело на бай Антон. И както казва той, за да се съберат хората след молитва, трябват и маси.
