В съобщение, след днешните разговори, министрите от страните-членки на НАТО заявяват, че за да може да изпълнява своите цели и задачи, Алиансът трябва да бъде способен бързо да се придвижва до необходимото място. Затова предимство ще бъде дадено на държавите с мобилни и гъвкави армии. Преди заминаването си за срещата Колин Пауъл заяви, че България и Румъния например имат относително големи армии като наследство от Варшавския договор, с много полковници и генерали, от които НАТО няма нужда. Алиансът ще притиска страните-кандидатки да изпълняват критериите за членство както до срещата на върха в Прага, така и след нея. Решението кои да бъдат поканени ще бъде взето през ноември в чешката столица. За Латвия, Литва и Естония, Словения и Словакия е почти сигурно, че ще получат покана. През последните седмици Вашингтон даде сигнали, че е склонен на по-мащабно разширяване, което може да обхване и България и Румъния.
Белгийският външен министър Луи Мишел получи сърдечна криза при събирането за общата снимка и бе откаран спешно в болница. Състоянието му е стабилно и няма опасност за живота. Кризата се дължала на преумора, съобщи белгийската делегация.
