Това се казва в официално становище на Българска стопанска камара.

Приключиха преговорите между браншовите организации на работодателите и синдикатите за договаряне на минималния осигурителен доход (минималните осигурителни „прагове”) за 2008 г. Средният процент на повишение, договорен при тези преговори, е 25 на сто.

Във връзка с решението на правителството за нарастване на минималната работна заплата на 220 лв. този процент се повишава до 26,1 на сто, съобщават още работодателите.

По изчисления на Националния осигурителен институт, само от договорените минимални осигурителни „прагове” постъпленията в държавното обществено осигуряване ще нараснат с 391 млн. лева.

Тъй като същите доходи са база за изчисляване и на останалите осигурителни плащания, това ще доведе до повишаване на постъпленията от здравноосигурителни вноски с 86,4 млн. лева и на приходите във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” - със 7,2 млн. лева.

Общият ефект за цялата социалноосигурителна система възлиза на 484,6 млн. лева. Това е ефектът само от дейностите в реалния сектор на икономиката. С повишението на минималния осигурителен доход в бюджетната сфера този ефект ще нарасне допълнително, посочват от Стопанска камара.

Освен това трябва да се отчита, че минималните осигурителни „прагове” отразяват заплащането на работниците и служителите с най-ниска квалификация от 9-те категории персонал. Никой работодател не би допуснал техните работни заплати да се изравнят или превишат заплащането на по-квалифицираните и опитни техни колеги, съобщиха от БСК.

Това ще доведе до допълнително увеличение на работните заплати и на работниците и служителите с по-високи трудови възнаграждения от минималните осигурителни „прагове” и до допълнителен ефект за социалноосигурителната система, констатират още от камарата.

Изчисленията показват също, че увеличението на минималните осигурителни „прагове” и на останалите трудови възнаграждения е в размери, които ще позволят не само да се компенсира ефектът от въвеждането на „плоския” данък и на промяната на съотношението „работодател - работник”, но и ще осигурят реално нарастване на работните заплати, допълват работодателите.

Тези резултати още веднъж потвърждават, че икономическите стимули за бизнеса играят много по-силна роля за повишаване на трудовите възнаграждения и на приходите от данъци и осигурителни вноски, отколкото административните мерки.

По повод дискусиите за промяната на съотношението между осигурителните вноски между работодател и работник от БСК предоставиха изчисления, които показват отражението на посочената промяна през периода 2000-2006 г. върху реалната нетна средна работна заплата.

Новото при тези изчисления е, че е отразено не само влиянието на инфлацията, но и намалението на данъчноосигурителната тежест върху личните доходи. В резултат на това през посочения период реалната нетна средна работна заплата се е повишила с 67,3 на сто въпреки постепенното увеличение на дела на работника в осигурителните вноски.


Влияние на разпределението на осигурителните вноски между работодател и работник върху реалната средна работна заплата


2000 г.

Средна работна заплата - бруто - 224 лв.
Лични осигурителни вноски - 9% - 20,16 лв.
Данък върху дохода - 30,10 лв.
Средна работна заплата - нето - 173,74 лв.
Реална средна работна заплата - нето, намалена със
средногодишната инфлация - 10,3% - 157,52 лв.

2001 г.

Средна работна заплата - бруто - 240 лв.
Лични осигурителни вноски - 8,4% - 20,16 лв.
Данък върху дохода - 29,06 лв.
Средна работна заплата - нето - 190,78 лв.
Реална средна работна заплата - нето, намалена със
средногодишната инфлация - 7,4% - 177,63 лв.

Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 20,11 лв.
Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 12,8%


2002 г.

Средна работна заплата - бруто - 258 лв.
Лични осигурителни вноски - 10,5% - 27,09 лв.
Данък върху дохода - 27,22 лв.
Средна работна заплата - нето - 203,69 лв.
Реална средна работна заплата - нето, намалена със
средногодишната инфлация - 5,8% - 192,52 лв.

Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 35,00 лв.
Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 22,2%

2003 г.

Средна работна заплата - бруто - 284 лв.
Лични осигурителни вноски - 10,5% - 29,82 лв.
Данък върху дохода - 29,09 лв.
Средна работна заплата - нето - 225,09 лв.
Реална средна работна заплата - нето, намалена със
средногодишната инфлация - 2,3% - 220,03 лв.

Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 62,51 лв.
Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 39,7%

2004 г.

Средна работна заплата - бруто - 292 лв.
Лични осигурителни вноски - 10,5% - 30,66 лв.
Данък върху дохода - 28,55 лв.
Средна работна заплата - нето - 232,79 лв.
Реална средна работна заплата - нето, намалена със
средногодишната инфлация - 6,1% - 219,41 лв.

Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 61,89 лв.
Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 39,3%

2005 г.

Средна работна заплата - бруто - 320 лв.
Лични осигурителни вноски - 12,45% - 39,84 лв.
Данък върху дохода - 28,64 лв.
Средна работна заплата - нето - 251,52 лв.
Реална средна работна заплата - нето, намалена със
средногодишната инфлация - 5,0% - 239,54 лв.

Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 82,02 лв.
Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 52,1%

2006 г.

Средна работна заплата - бруто - 354 лв.
Лични осигурителни вноски - 12,425% - 43,98 лв.
Данък върху дохода - 27,20 лв.
Средна работна заплата - нето - 282,82 лв.
Реална средна работна заплата - нето, намалена със
средногодишната инфлация - 7,3% - 263,58 лв.

Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 106,06 лв.

Увеличение на реалната средна работна заплата спрямо 2000 г. - 67,3%