54-то, 68-о, 112-о, 182-ро. Това не се километрични камъни по новата магистрала София -Бургас, а местата на българските гимнастици на световното първенство в Антверпен. Нито един в първите петдесет е твърде тревожен за нас факт.
Той идва да покаже поне две неща: първо, какъв уникален спортист е Йордан Йовчев, който повече от 15 години стискаше зъби, като с болки и травми държеше българската гимнастика сред елита. Дори и като 40-годишен. И второ – колко голяма е пропастта след него и Краси Дунев.
Сега Краси е президент на федерацията, а Данчо зам.-министър на спорта. И двамата полагат неимоверни усилия и всеки ден са в залата за да открият и развият своите наследници. Но световното в Белгия показва, че това няма да стане скоро.
