Проверка на БТВ показа, че на този етап съоръжението може да следи единствено движението на облаците и да вижда каква територия е обхваната от пожари. Първият етап от изграждането на центъра струва близо милион и 400 хил. евро. Втората фаза ще струва още милион и 200 хиляди евро, но за да заработи на 100% ще трябва да бъдат инвестирани още между 8 и 100 млн. евро, обясниха от аерокосмическия център.
От там не успяха да обяснят с какво точно аерокосмическият център се различава от възможностите на другите институции, които могат да следят и прогнозират природни бедствия.
Сложната апаратура може да покаже откъде е дошла вълната в Цар Калоян например, или да очертае образуваща се зона на валеж, но какво е количеството на валежа няма как да се каже.
Положението с пожарите е малко по-розово. Центърът може да вижда размера на пожара, но едва когато е над един километър обхват. Плюсът на центъра е, че може да прави оценка на щетите, но не като стойност, а като квадратура.
За да заработи ефективно това скъпоструващо съоръжение, то трябва да се кооперира с останалите институции, от които да получава подобна информация.
От аерокосмическия център не успяха да обяснят, защо съгласуването не е направено преди изграждането, а едва след като са похарчени няколко милиона за центъра.
