
В медиите срещата в Кенъбанкпорт изобилстваше от символични изказвания и ярки названия - от "омарената среща на върха" до "политическия риболов на годината".
Буш си позволи рядко за политик от такъв ранг откровение: "Когато общуваш със световен лидер, се чудиш дали говори истината или не. С Путин аз нямам такива проблеми. Понякога той изрича неща, които не бих искал да чувам. Част от тези неща са руското неодобрение за американската противоракетна система и бъдещето на Косово. Но знам, че той винаги казва истината. И не трябва да гадаеш какво е мнението му. Така е много по-лесно да намерим обща основа."
Според руски журналист Путин завършил импровизираната пресконференция с предварително подготвените думи: "Картите са раздадени, можем да започнем играта. И много бих желал да играем една и съща игра".
В Мейн руският държавен глава продължи да влиза в играта със системата за противоракетна отбрана. Към предложението си за съвместно използване на радара в Азербайджан сега президентът на Руската федерация предложи същата станция да бъде модернизирана. Москва е готова да даде още един радар, който сега се строи в Южна Русия. Освен това Путин предложи да бъдат създадени центрове за обмен на информация за изстреляни ракети.
Американската страна ще мисли върху тези предложения. Засега Вашингтон акцентира върху руската подкрепа в кризата с Иран. В този дух е двустранното споразумение за сътрудничество в развиването на ядрена енергетика, без да се допуска разпространението на ядрени оръжия.
Като цяло обаче след Кенъбанкпорт са по-важни бъдещите действия отколкото конкретните резултати.
И в Русия, и в САЩ догодина ще има президентски избори. И Джордж, и Владимир си отиват, но новите екипи ще трябва да работят по различията и по общите интереси в американско-руските отношения.