Два са основните въпроси, които трябва да намерят отговор на Европейския съвет. Единият е как да изглежда Европейската конституция, или новия основополагащ договор. Вторият е дали въобще ще има такъв, ако Полша наложи вето.

Когато на 29 октомври 2004 г. в Рим бе подписан Договорът за Европейска конституция, настроението в Европа бе повече от тържествено. Документът бе подписан дори от още неприетите България, Румъния и дори Турция, тъй като бъдещата Европейска конституция трябваше да регламентира отношенията между институциите в съюза за години напред.

Новият Римски договор, респективно Европейската конституция, трябваше да влезе в сила на 1 ноември 2006 година. През пролетта на 2005 г. обаче Франция и Холандия отхвърлиха конституцията на референдум, което спря ратификационния процес.

Последвалите дебати показаха, че Европа още не е узряла за конституция и че е по-подходящо отношенията между страните членки да се регламентират от един опростен договор.

Никола Саркози - президент на Франция: ”Един опростен договор - това е единственото възможно решение. След като не само французите, а и други отхвърлиха проекта за конституция, новият договор не може да бъде наричан повече ”конституция".

Докато влезе в сила новият договор, или миниконституция, отношенията в съюза се регламентират от Договора от Ница от есента на 2000 година. В него са определени броя на гласовете в Съвета на Европейския съюз, в който Полша има почти същата тежест, колкото два пъти по-голямата по население Германия.

Полша заплашва с вето, ако статуквото от Ница бъде променено. То дава на поляците почти два пъти по-голяма относителна тежест от германците. В новия договор се предвижда решенията в Съвета на министрите да се взема с двойно мнозинство – 55% от страните-членки, които да представляват 65 на сто от населението на съюза.

Само допреди няколко дни полският премиер Ярослав Качински се кълнеше, че е готов да умре, но да не отстъпи от позицията си. В навечерието на срещата на върха обаче той даде знак, че може да допусне компромис. Но не и поражение: ”Ако някой си мисли, че ще се уплашим от ветото, много се лъже. Ако някой си мисли, че може да ни принуди с груба сила да отстъпим, пак дълбоко се лъже”.

Не само заради Полша, но и заради няколко по-малки държави като Дания, Чехия и най-вече Великобритания, опасността от непостигане на компромис остава. Тези страни имат различни претенции - от запазване на националните правомощия до вземане на решения само с единогласие по-най-важните въпроси.

Тази нощ, в която предстои да се договорят спорните въпроси и която астрономически е най-кратката в годината, може да се окаже безкрайно дълга.