Броят на жителите на Старо Саймище се е увеличил главоломно след кризата през 1999 година, когато около 90 000 роми са принудени да се заселят в индустриалната зона на Белград. Там те живеят без електричество, питейна вода и канализация.
Повечето жители на Белград се опитват да не забелязват гетата, като ги приемат за ”грозни тумори" в града си. Нощем районите често стават обект на нападения на скинари. Градската управа е правила опити да пресели ромите в други квартали, но е срещнала силна съпротива от останалите жители, които отказват да съжителстват с тях.
Като част от необходимите реформи за интегриране в Европейския съюз, през 2005 г. правителството одобри национална стратегия за социалната интеграция на ромите, както и за покриването на основните им нужди в социалния и здравния сектор.
Доктор Оливер Петрович от УНИЦЕФ, Белград изразява силно безпокойство за стандарта на живот в ромските квартали: ”Има толкова бедни семейства, които не могат да си позволят дори минималните за кърмачета две хранения на ден. Проучване е показало, че около 10 000 жени и деца там страдат от хронично недохранване, чревни инфекции и паразитни заболявания. Нивото на детска смъртност също се покачва”.
Тази година има и ромски представител в сръбския парламент, което се смята за сериозна стъпка в обществените усилия за постигане на по-сериозни резултати.
