Проблемът за мюсюлманското було разпали дебати за религиозната толерантност и културната асимилация във Великобритания, където живеят милион и 600 хиляди мюсюлмани.
От Министерството на образованието обясниха, че правителството не налага всеобща забрана за носене на никаб - плътно покривало за главата с процеп само за очите, и че решенията по политиката за униформите ще вземат директорите.
Училищата трябва да се консултират с родителите, настоятелствата и местните общности, когато става дума за религиозните символи в униформеното облекло. Забрани, включително на покривалото за лицето могат да се налагат, ако се прецени, че то "пречи на безопасността, сигурността и възможността за обучение."
Миналата година Върховният апелативен съд се произнесе в полза на училище, което забрани на момиче да носи джилбаб - дълга роба, покриваща цялото тяло без ръцете и лицето.
Шабина Бегум /16 г./, завела делото, смята, че е нарушено правото й да изповядва религията си: “Решението на съда - да ми забрани да се придържам към религията ми, за съжаление не е изолиран отделен случай. По-скоро е следствие на атмосферата, която се създаде в западните общества след атентатите от 11 септември в САЩ".
Спорът за забрадките предизвика противоречия и във Франция през 2004 година, когато закон забрани в училищата да се носят религиозни символи като мюсюлманска забрадка, еврейска шапчица и големи християнски кръстове. Решението предизвика протести, защото мюсюлманите смятат, че са нарушени човешките им права.
Във Великобритания спорът започна миналата година, когато бившият външен министър Джак Стро каза, че закриването на лицето затруднява отношенията между отделните общности и че предпочита да разговаря с мюсюлманки с открити лица.
След обявяването на новото решение снощи председателят на Ислямската комисия за човешките права коментира, че в една демократична държава би трябвало всеки да избира какво да носи - независимо дали е забрадка, тюрбан или бейзболна шапка.
