С избирането му за втори път за президент той се превръща в една от най-големите фигури в следвоенния политически живот на Франция и на Европа. Първият голям тест за любимеца на Жорж Помпиду е през 1974 година, когато президент на републиката става Валери Жискар Дестен, а младият голист оглавява правителството и става министър-председател. Пътят на двамата политици се разделя две години по-късно и Жак Ширак основава нова дясна формация - голисткият "Сбор за републиката".
По-късно той става и първият от едно столетие кмет на Париж. Този пост му дава огромни възможности за политическо влияние. Тези възможности предоставят и редица изкушения. Ширак е обвиняван, че като градоначалник е злоупотребявал с обществени средства.
Неговото име е замесвано в няколко скандала за корупция, но той винаги е оставал недосегаем заради президентския си имунитет. Последното обвинение бе за изразходване на 312 хиляди долара за 20 пътувания на членове на неговото семейство и на други хора в периода 1992-1995 г. Той винаги е отказвал да свидетелства по тези обвинения, което обаче не навреди на предизборната му кампания.
Между 1986 г. и 1988 г. той отново бе министър-председател, но трябваше да подаде оставка след като загуби на президентските избори срещу Франсоа Митеран. Ширак спечели преди 7 години, след като надделя над вътрешнопартийния опонент Франсоа Баладюр, а на втория тур победи Лионел Жоспен. По силата на една поправка във френската коснтитуция, мандатът на френския държавен глава ще бъде не 7, а 5 години.
