Пред комисията по външни отношения двамата препоръчаха повече дипломатически усилия за стабилизиране на Близкия изток. Администрацията на Буш досега отхвърляше всички предложения за преговори с Техеран или Дамаск. Според Кисинджър изпращането на още 21 500 войници в Ирак е най-добрият начин да се получи пространство за маневриране в променящата се ситуация в Ирак. Той предложи стратегия, която да позволи широка регионална автономия за различните иракски религиозни групи и по-силна иракска армия.
Хенри Кисинджър: “Аз винаги съм споделял виждането, че поставянето на преговори при разрешаването на даден въпрос не е най-важното, просто ние винаги трябва да сме подготвени да преговаряме. Най-важното е какво ще се преговаря и каква е целта на тези преговори. Аз не виждам голям ентусиазъм у Иран да ни помогне да решим иракския проблем”.
Кисинджър бе съветник по националната сигурност и държавен секретар при президентите републиканци Ричард Никсън и Джералд Форд. Мадлин Олбрайт заемаше този пост при демократа Бил Клинтън.
Мадлин Олбрайт: “Ние се нуждаем от пробив в дипломацията. Това, което ме притеснява, че няма гъвкав дипломатически подход към всичко, което се случва в Близкия изток”.
Олблайт предупреди, че Съединените щати се приемат в Близкия изток като колониална сила, а мотивите им предизвикват подозрение.
