Според него, държавният бюджет в края на годината ще е многократно по-голям и ще позволи подобно увеличение.

Гайдарски обясни, че с изказването си, че лекарите взимат над 1 400 лева на месец, не е имал пред вид всички лекари, а само медиците в една очна клиника в София: "Аз говоря конкретно за тази болница, че тези лекари в тази болница получават не 1 400, а някои много повече, защото има частни центрове и аз знам за кои лекари става въпрос.

Здравният министър каза, че половината от лекарите получават заплати под 1 000 лв. Повечето от тях взимат между 400 и 500 лева. Най-ниско платени били медицинските сестри в детското здравеопазване, домовете за социални грижи, в центровете за психично здраве и в спешните центрове.

Гайдарски заяви, че многократно е предлагал да се вдигнат заплатите на най-ниско платените медицински работници. Тъй като те са в бюджетната сфера, министърът не може самостоятелно да реши за увеличение на заплатите, без това да е заложено в бюджета. Тази година обаче се предвижда по-голямо увеличение от заложените 10%.

Министър Гайдарски обаче не се ангажира със срокове кога заплатите на лекарите у нас ще достигнат европейските.

***

Вижте каква беше реакцията на медици от Многопрофилната болница в Пловдив, на публикуваната в пресата реплика на здравния министър, че няма лекар в страната, който да взима под 1 400 лева на месец.

Кореспондентите ни от Пловдив видяха фишове, според които лекарите взимат около 300 лева, а сестрите - около 200.
В Отделението за новородени и недоносени деца в Многопрофилна болница Пловдив. Единственото за Южна България. Затова и със 100 процентова спешност през цялата година.

Доц. Д-р Атанас Петров - завеждащ Отделението :”Годишно оттук минават между 300 и 400 недоносени деца и около 150 през интензивния сектор. Това са деца, на косъм от смъртта.”

За високо отговорната си работа лекарите всеки месец се подписват под фиш от около 300 лева заплата, а сестрите - от около 200. И се чувстват унизени. Проблемът според медиците е, не само че те преживяват трудно със заплатите си, но и че съдбата на отделението оттук нататък е поставена карта.

Решение на проблема тези лекари и сестри виждат в изграждането на нова държавна политика в областта на детското здравеопазване и в заплащането на техния труд.