Преди 38 години жителите на родопското село Барутин въстават срещу насилствената смяна на имената на мюсюлманите. Демонстрациите са потушени от милицията и армията. Убити са две жени от селото, редица са ранени. Сред тях е Джемал Ибрахим.
„Обърнаха оръжие към хората и аз съм застанал близо до нашата къща и ме шибна патрона в гърдите и от къде и кой не знам, цялото село беше в гърмеж", спомня си Джемал.
Сега Джемал е на 82 години. Получава 200 лева пенсия, с която издържа цялото си семейство. Синовете и снахите му са безработни. Заради немотията селото обезлюдява. И точно това сега разделя хората.
„38 години са минали трябва да се забрави омразата. Вече хора са други, съвсем друго е разбирането на младите, искат да имат работа, да им е уютно. Онова време отиде вече", каза Теофил Делиев, кмет на селото.
На традиционния митинг в памет на жертвите на Възродителния процес тази година липсваха най-известните водачи на българските турци. За Джемал Ибрахим обаче по-важното е онези времена никога да не се завърнат.
„Нито християнската, нито мюсюлманската религия имат полза от това. Религиите не са измислени от някакви си правителства", казва Ибрахим.
