Текстът бе одобрен само с гласовете на левицата, тъй като управляващата дясно-центристка формация реши да не участва в гласуването.
В гласуването участваха по-малко от една пета от депутатите. Сто и шест парламентаристи от левицата гласуваха в подкрепа на проектозакона, а 19 други депутати се обявиха против. Националната асамблея наброява 577 парламентаристи.
Правителството се обяви против текста още преди гласуването, а управляващият Съюз на народно единство реши въобще да не гласува спорния текст.
Пиер Меенери - депутат от мнозинството: “Мисля, че парламентът не трябва да се гордее с гласуването на текстове, които целят да бъдат привлечени избирателите за изборите през пролетта. С този закон създаваме рискове за бъдещето. Изпитвам големи симпатии към арменския народ, но не смятам, че този текст трябваше да бъде гласуван днес”.
През 2001 г. Националното събрание гласува друг закон, който признава за престъпление избиването на хиляди арменци между 1915 и 1917 година.
Според арменците жертвите на геноцида са били милион и половина души. Анкара твърди за 300 до 500 хиляди избити и настоява да се признаят и жертвите от турска страна.
За да стане закон, текстът трябва да бъде гласуван и от Сената. Това е малко вероятно да стане преди разпускането на парламента заради предизборната кампания напролет.
Рьоне Роке - депутат от левицата: “Не е работа на парламента да пише историята, той трябва да даде юридическа квалификация на отричането на геноцида като престъпление. Това е вот в името на справедливостта, на славата и куража, но това е и вот по сърце”.
Днешното гласуване в Париж бе предшествано от протести в Турция и остри реакции от управляващите. Водещите турски вестници излязоха със заглавия като Свобода, Равенство, Глупост.
Турският министър на икономиката не изключи търговски санкции срещу Франция и бойкот на френски стоки. Френското правителство обяви, че не подкрепя закона и заяви, че отдава голямо значение на връзките с Турция.
Европейската комисия изрази съжаление от гласувания проектозакон, който може само да попречи на помирението между арменския и турския народ.
***
Едновременно с решението на френския парламент, Нобеловата награда за литература бе присъдена на турския писател Орхан Памук, който е известен съдник на арменския геноцид. Според Нобеловия комитет отличието му се връчва за многобройните му произведения, символизиращи сблъсъка на култури.
Хорас Енгдал, постоянен секретар на Шведската академия: "Нобеловата награда за литература за 2006 година се присъжда на турския писател Орхан Памук, който в търсенето на меланхоличната душа на своя роден град откри нови символи за сблъсъка и взаимодействието между културите".
В изявлението на Шведската академия се цитират думи на писателя, който казва, че "израствайки е преминал от средата на традиционното османско семейство към западен стил на живот".
Орхан Памук учи журналистика и архитектура, преди да се заеме с писателска дейност през 70-те години. Той описва този период от живота си в своята първа публикувана книга - семейна хроника, която в стила на Томас Ман проследява фамилната му история в продължение на три поколения. Вторият му роман "Къщата на мълчанието" също е посветен на семейството. Писателят обаче придобива световна известност едва през 1985 г. с третата си книга "Белият замък".
Въпреки международно признатия си талант, в родината си Памук е спорна личност. Той открито критикува турските власти заради отношението им към малцинствата и незачитането на човешките права. Миналата година бе обвинен в обида на "турската национална идентичност", което можеше да му струва три години затвор.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Двама души отказват да получат отличието - руският писател Борис Пастернак и френският философ Жан-Пол Сартър. През 1953 г. призът е връчен на Уинстън Чърчил, който тогава е министър-председател на Великобритания. Сред лауреатите на Нобел за литература са известни писатели като: Хенрик Сенкевич, Ръдиард Киплинг, Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек, Албер Камю и Габриел Гарсия Маркес.
